Списание ПЕРФЕКТА – Професионалният избор за вашата красота

В декемврийския брой: Да изглеждаме по-млади – вечната мечта Здрави и красиви нокти Ексцентрични прически и мистериозни цветове Козметика с джинджифил Бърза контрацепция Добрите интимни отношения Храна за тялото и душата Body pump – само за фитнес маниаци Шанс да спечелите много награди

Добрите интимни отношения

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.

В ежедневните разговори, а и в различни медийни дискусии, много често се говори за “пълноценни сексуални отношения”, за “страхотен секс”, за това кой колко добър е в леглото и пр. Невинаги обаче, при подобни коментари е ясно какви са критериите за добър сексуален живот. Често се питаме дали отношенията, които имаме с интимните ни партньори са достатъчно удовлетворителни, или е добре да потърсим някаква промяна. На пръв поглед тези въпроси изглеждат не особено сериозни и важни, но отговорите им биха могли да ни насочат към неподозирани възможности за промяна или освобождаване от ненужни притеснения.

Нека да започнем с това, че представата за добрите сексуални отношения е колкото индивидуален, толкова и културен феномен, който динамично се променя през различните исторически епохи в зависимост от господстващите нравствени разбирания, възпитанието и научните постановки. Така по времето на кралица Виктория в Англия се е смятало, че изисканата дама не бива да се прехласва особено при сексуален контакт. Колкото и странно да ни звучи днес, в онази епоха, жените, които явно са изразявали удоволствието си от секса, са били възприемани като “нимфоманки”, като дори в някои случаи са били подлагани на осакатяващи операции за отстраняване на клитора с цел да се преодолее “прекомерното” им сексуално желание.

През последните десетилетия представите за норма и патология в секса до голяма степен се създават от медиите, тъй като те най-ефективно популяризират развитието на научната мисъл в областта на сексологията. Този факт от една страна помага много хора да осъзнаят неподозирани възможности за развитие на своята сексуалност и интимни отношения, но едновременно с това може да бъде предпоставка за комерсиални манипулации и изграждане на излишни комплекси. Пример за това е реакцията, която предизвикаха през седемдесетте и осемдесетте години сензационните проучвания на пионерите в съвременната сексология – американските изследователи и терапевти Уилям Мастерс и Вирджиния Джонсън. Тенденциозното представяне на описаната от тях “копулативна крива”, при която от жената се очаква всеки път да достига до удовлетвореност от сексуалния контакт чрез пиково преживяване на оргазъм, стана повод и до днес много жени, изпитващи удоволствие от секса по друг начин, да се чувстват непълноценни. Затова пък по същото време в САЩ се нароиха безчет “секс треньори”, които обещаваха срещу прилично възнаграждение да научат всяка жена как да преживява многократни оргазми. Едва през деветдесетте години в резултат на много по-прецизни научни проучвания се изясни, че за голяма част от дамите пълноценният интимен контакт въобще не е задължително свързан с внезапно освобождаване на натрупаното еротично напрежение. Значителен брой от анкетираните и днес жени споделят, че дори и да са способни да достигат до оргазъм, при много от контактите си те се чувстват напълно удовлетворени и без да преживяват толкова разтърсващ финал.
По аналогичен начин стои въпросът и за “нормалната” продължителност на сексуалния контакт. В миналото проблем като “бърза еякулация” въобще не е съществувал, тъй като това дали жената ще е удовлетворена от сексуалното общуване, въобще не е интересувало медиците. Когато в началото на XX в. Зигмунд Фройд за пръв път се опитва да отвори тази тема, сексуалната неудовлетвореност на жената се приписва главно на несъзнателните й задръжки и ранни детски травми. Едва след втората световна война учените мъже започват да осъзнават, че и силният пол може да има някакъв принос за това партньорката да не се чувства удовлетворена от сексуалната близост. Безсмислените спорове за това дали жената е ненормална, щом не свършва толкова бързо, колкото партньора си, или проблемът е в мъжа, който не може да изчака повече, бяха прекратени чак през 80-те години на миналия век. Тогава се установи, че с помощта на определени медикаменти всеки мъж е в състояние да изгради ефективен контрол върху еякулацията си и така да осигури възможност и партньорката му да се почувства удовлетворена от контакт с по-голяма продължителност.

Съществуват някои порочни начини да се определя качеството на сексуалните отношения и удовлетвореността от тях. Един от тях е експертно-статистическият подход. Хората, които се опитват по този начин да разберат дали имат проблем, обикновено питат “Докторе, кажете, това нормално ли е ?” или пък заявяват “Каква е средностатистическата честота на сексуалните контакти за нашата възраст, за да преценим имаме ли проблем или не?”. И в двата случая се очаква оценката за качеството на сексуалния живот да бъде направена от външен наблюдател (експерт), който се основава на съпоставка със средностатистическите норми. Ако този подход върши работа когато си измерваме кръвното налягане, той очевидно е неадекватен по отношение на строго субективните ни преживявания, протичащи в още по-уникалното общуване на всяка отделна двойка.

За да избегнем крайния релативизъм обаче, добре е да маркираме някои основни критерии за качеството на интимната връзка, по които партньорите биха могли да преценят сами дали отношенията им ги удовлетворяват:

1.Наличие на уважение, зачитане и приемане. Това са основни предпоставки за пълноценна връзка между хора в какъвто и да е вид отношения, без които е трудно да си представим добрия секс, дори и при наличие на най-разгорещени страсти.
2.Проява на отговорност спрямо собствените чувства и чувствата на партньора, както и спрямо възможните негативни последици от това да не се използват ефективни средства за избягване на нежелана бременност и предаване на венерически болести.
3.Общност на интереси, възможност за ефективна комуникация, чувство за съпричастност, взаимна ангажираност и солидарност.
4.Емоционална близост и привързаност, способност за съпреживяване и емоционална подкрепа, наличие на емоционално допълване и резонанс, съчетано със загриженост и отговорност за състоянието на другия.
5.Доверие и сигурност един в друг, усещане за взаимно разбиране, откровеност и лоялност спрямо общите интереси.
6.Взаимен сексуален интерес, харесване и приемане.
7.Сексуална адаптация – възможност за съгласуване на сексуалното поведение и реакции между партньорите, по начин, осигуряващ и на двамата възможност за пълна и спонтанна сексуална наслада.
8.Зачитане уникалността на всеки отделен партньор и правото му на самостоятелен избор, вкусове и начин на живот. Отказ от манипулации, целящи да подчинят поведението на партньора на собствените интереси, както и от налагане с принуда на изисквания и очаквания, които той не приема.
Този списък със сигурност би могъл да се продължи. Ако темата ви е заинтригувала, бихте могли заедно с интимния си партньор да се опитате да формулирате вашите уникални критерии за пълноценна сексуална връзка. След това последователно всеки от вас може да сподели до каква степен се чувства удовлетворен от връзката по всеки от идентифицираните критерии. Този разговор би имал смисъл не за да се отправят обвинения и упреци, а с цел да се договорят промените, които ще позволят всеки от вас да се чувства по-добре във връзката ви. Естествено невинаги е лесно да се води подобен разговор, особено ако се засегнат болезнени теми, които дълго време са премълчавани.

Ако установите, че се оказвате в капана на безплодни и тягостни разговори, които по-скоро заплашват да влошат отношенията ви, най-доброто решение е своевременно да се обърнете към сексолог или фамилен консултант и терапевт. Неговото посредничество би помогнало да се избегне излишното припиране за това, кой е крив и кой прав, като едновременно с това би осигурило необходимата конструктивна рамка за начертаване на желаната промяна и конкретната ангажираност на всеки от вас за постигането й.

У нас все още битува погрешното разбиране, че човек трябва да потърси помощта на психотерапевт само ако е луд или много го е закъсал. Истината е, че най-ефективна е психотерапевтичната помощ, когато проблемната ситуация в една двойка все още не е излязла от контрол и партньорите имат взаимно желание да намерят изход.

© Любомир Стойков
Всички права запазени!