Люба Йоцова – първата мис България

Албена Безовска

Шумна реклама, момичета във вечерно облекло и по бански костюми, зрелищни спектакли, излъчвани по многобройни телевизионни канали – така изглеждат състезанията за красавици днес. Когато се провежда първият конкурс „Мис България”, картината е съвсем различна. Годината е 1929.

През една студена януарска вечер жури от видни столични интелектуалци обявява за победителка Люба Йоцова. Историята на красивата българка прилича на приказка. „Майка ми изобщо не е имала намерение да участва, макар че всички знаели за конкурса – разказва дъщеря й Надежда Нейкова. Над 200 били момичетата, чиито снимки предварително изложили в центъра на София. В деня на конкурса майка ми била някъде заедно с брат си. Малко след като се прибрали, звъннал телефонът и техни приятели настойчиво ги поканили да отидат в Казиното до „Народния театър”: „Цяла София е тук, елате да гледате, много е интересно!” Оказало се, че в последния момент организаторите решили да дадат възможност на момичета от публиката също да участват. Още когато влязла майка ми, проф. Асен Златаров – известният учен – я забелязал и я повел към залата. Там останалите момичета очаквали наставления. Обяснили им как да дефилират, разговаряли с тях. Оперната певица Костанца Кирова, която също била сред оценяващите, останала насаме с момичетата. Задачата й била да огледа краката на кандидатките, да прецени добре ли са сложени. Не е имало дефиле по бански костюми, както сега. Било е немислимо по онова време. Останалите в журито също били известни личности – главният редактор на в. „Зора” Данаил Крапчев, скулптурът Андрей Николов, писателят Добри Немиров. Около три часà посред нощ обявили победителката. Било е голяма изненада за нея.

Още на другия ден започва огромен интерес – вестници и списания искат интервю, фирма произвежда парфюм с нейното име, продават с благотворителна цел картички, дори цигари с лика й. Грамофонна фирма издава танго „Мис България”. Модни къщи шият тоалети за нея, тъй като веднага следва конкурс в Париж. Разказваше ми, че момичетата не слагали силен грим. Важно било преди всичко излъчването им.” Според публикациите от това време, а и в спомените на съвременниците си, Люба Йоцова била скромно момиче от добро семейство, току-що завършила колеж и дошла в столицата при един от братята си. Конкурсът й открива неочаквани възможности. „Този конкурс бил проведен, за да може малка България да се присъедини към европейските събития по това време – продължава г-жа Нейкова. В началото на февруари същата година за Париж заминават момичета от Австрия, Германия, Полша, Унгария и т. н. Състезанието е под егидата на тогавашния министър-председател на Франция Реймон Поанкаре. Последната вечер е била в Гранд Опера, имало е големи балове в Ница. Първо място печели унгарката, майка ми /заедно с още две момичета/ е класирана втора. Френската преса публикувала много материали не само за българката, а и за страната ни – култура, индустрия, традиции.” Надя Нейкова още пази сред семейните реликви някои от вещите на майка си. От тоалетите за конкурса е запазила красив черен шал и палто, бродирани със стилизирана българска шевица. Нашенската носия, с която Люба Йоцова дефилира на един от етапите на конкурса в Париж не е запазена. Но има снимки с нея.

За съжаление, първата „Мис България” прекъсва кариерата си веднага след победата в Париж. „Майка ми заминава, придружена от брат си. Никой не си представял, че може да отиде сама. След Париж получава покана за конкурс в САЩ. Братовчедка, която живее там пише, че интересът към нея е много голям. Коментирали снимките от Париж и високо оценявали славянската й хубост. Явно е имала шансове там, но не заминала. Фамилията имала сериозен търговски бизнес. Никой от братята нямал възможност да отсъства толкова дълго. Колкото до образованието й – завършила е Френския пансион в Русе. А за баща ми се омъжва през есента на 1929 г.” Така завършва само част от приказната история.

„Голяма любов е било между родителите ми. Баща ми по това време тъкмо бил завършил право в Германия. След сватбата веднага заминали за Ловеч, където семейството му имало адвокатска кантора. Никой не вярвал, че майка ми ще остави всички възможности, които имала като „Мис България” и ще замине за провинцията. Като дете са ми разказвали много пъти как целият град излязъл да я посрещне на гарата. Свирила духовата музика, а целият път до къщата ни бил застлан с бяло платно. В Ловеч я очаквало голямо патриархално семейство. Много я обичаха всички. Свекърва й – моята баба – беше интелигентна жена, учителка, 20 години председател на Женското дружество. Майка ми веднага се включила в благотворителните инициативи. Редовно правили изложби с изработени от жените бродерии, килими. Средствата от продажбата на тези предмети отивали за поддръжката на трапезария за бедните, на сиропиталище. Още пазя нейни ръкоделия. Тя беше много добра домакиня, всичко, което приготвяше беше прекрасно – торти, козунаци, различни ястия. Спомням си и как в Операта, в театри, в ресторанти хората ставаха на крака и я аплодираха. Славата я съпътстваше дълги години. Непрекъснато имаше празници у нас. Понякога се събираха по 40-50 души. Гостуваха ни актьори, музиканти, художници. Композиторът Йосиф Цанков идваше с един огромен акордеон, танцуваха, пееха. Сега, от дистанцията на времето намирам за удивителен фактът, че тя никога не е слагала специален акцент върху конкурсите и победите. Както се казва „минало и заминало”. Беше поела с отговорност и отдаденост ролята си на майка и съпруга. Беше елегантна и изящна. И запази красотата си до края последните дни от живота си.”

Информацията е на Радио България-БНР / БГНЕС