Бранд, цени

Емил Арабаджиев

Очакването да си купиш костюм за 500 лв., който изглежда като за 2000 е нереалистично.

Но е напълно възможно да си купиш костюм за 2000, който изглежда като за 500. За да няма разочарования, сериозните брандове твърдо и категорично се позиционират на пазара. Така клиентът добре знае, какво получава за парите си и няма лоши изненади. Евтините марки продават евтино, скъпите – скъпо. И като цена и като качество.

Но какво става, когато на пазара настъпи хаос, породен от лош маркетинг, мениджърски решения за ударно набиране на средства ( които нанасят непоправима щета на имиджа на фирмата в перспектива), паника от кризата, криворазбрани печалби от ненавременни намаления? Пълно объркване. Брандове, които по света минават за евтини, предлагат у нас продукти, които съвсем не са в ниския ценови клас. Луксозни марки правят намаления, при които ризите слизат под 30 лв. А фирми, които доскоро са били в среден клас, изведнъж решават да се позиционират в най-луксозния сектор и хвърлят в ужас старите си клиенти. Но пазарът не търпи дисбаланс и бързо се саморегулира. В момента има свръхпредлагане на евтини продукти, там е най-голямата конкурения и най-голямата спекула. Но вече се усети пренасищане и фирмите отново започнаха да търсят форми на ексклузивност.

За да не попаднете в капана на побъркалия се пазар, следете цените и сравнявайте.

Наблюдавайте поведението на брандовете и търсете онези, които поддържат постоянна ценова политика и качество. За ориентир можете да вземете ризата - най-ниският ценови клас се върти около 30 лв., средният – около 100, високият – между 300 и 500, при костюмите съответно цените вървят между 150 – 175 лв. за най-ниския клас, около 600 за средния и над 1100 за високия. Ако бранд, позициониран в ниската ценова категория, предложи риза за 100 лв, замислете се коректно ли е това и дали ще купите. А ако цените на фирма, която минава за висок клас, паднат под минимума, замислете се дали наистина високите цифри са имали покритие преди това. Цените са реални и показват реално качество на материали, технологии, идея, дизайн, имидж, сервиз и не на последно място – тираж на артикула.

И няколко мита, свързани с ценовото позициониране на марките:

Не трябва да се смята, че всичко, създадено в България, по презумпция е по-евтино. Напротив, нашето производство е европейско, оценява се като такова и съответно носи качествата на европейската стока.

Не е вярно, че скъпите брандове се купуват само от богатите. Психолозите твърдят, че техни клиенти са по-скоро хора, които имат желание да еволюират.

Не е вярно също, че женския гардероб е по-скъп от мъжкия, вярно е само, че е по- пренаселен. Дамските дрехи по правило са по-евтини, защото в мъжките има повече технологии. Освен това потреблението на женски дрехи е по-голямо, което качва тиража им и съответно сваля цените.

Изводът – колкото повече купувате, толкова повече цените ще падат.

Емил Арабаджиев заедно с брат си Младен Арабаджиев е собственик и създател на компанията Денил. Създава характера и философията на марката. Един от първите хора във фешън индустрията, който започна дискусия по темите на модата и създаде собствена медия – онлайн списание за мода на www.denyl.com