Суровата реалност на шивашката индустрия в България

* по данни от изследване на Clean Clothes Campaign -
съюз на организации от 16 европейски държави, посветен на подобряване условията на труд и осигуряване спазването на правата на работниците от шивашката индустрия в световен мащаб

България:
Население (2013) - 7.3 милиона души
Регистрирани фабрики за облекло (2011) - 3 865
Регистрирани служители в шивашката промишленост (2012) - 95 400
Дял на облеклата в общия износ на страната - 25%
Дял на износа от общо произведените облекла - 90%
Законово регламентирано минимално месечно нетно възнаграждение - 139 €
Нетна заплата на интервюираните работници (включително извънреден труд и бонуси) - 129 €
60% от средната за страната работна заплата - 245 € (нето)
Средни месечни разходи на четиричленно домакинство (2012) - 433 €
Прогнозна минимална реална нетна работна заплата според интервюираните работници (при четиричленно семейство) - 1 022 €


Изисквания към купувачите:
- като първа неотложна стъпка, купувачите от цял свят трябва да се уверят, че работниците в България получават поне минималната нетна работна заплата (без бонусите и извънредния труд) от 245 € (60% от средната за страната работна заплата). Като следваща стъпка, основното нетно възнаграждение трябва да бъде постепенно увеличавано до достигане нивото на прогнозната минимална нетна заплата;
- купувачите трябва да анализират и да адаптират своите разценки, за да са сигурни, че реалната цена, която плащат на доставчика, позволява изплащането на екзистенц-минимума;
- формално "самонаелите се" шивачи или тези, работещи от вкъщи трябва да бъдат третирани като работници на надница по отношение на работното време и социалните осигуровки;
- отнемането на част от възнаграждението, чрез плащане на заплатите на ръка или принуждаването на работниците да работят от вкъщи/като самонаели се, трябва да бъде прекратено.

Средната заплата на работник в шивашката индустрия покрива само 21% от екзистенц-минимума.

Законно регламентираната минимална работна заплата покрива само 23% от месечните разходи за храна на четиричленно семейство и 14% от екзистенц-минимума.

Производителите на облекло са основни работодатели и износители в България. Най-големите пазари за "Made in Bulgaria" дрехи са Германия и Италия с около 25% дял всяка, следвани от Гърция.

Около 100 000 души работят в шивашката промишленост - регистрирана заетост. В допълнение още около 50 000 души работят при полуформални или неформални условия - без трудов договор или с такъв, който не отразява реалните условия на труд по отношение на работно време и заплата, без защита на правото на социално осигуряване и на работното място. Тези работници може да работят във фабрика или от дома си. В много региони на страната шивашката индустрия е единствената възможност за работа.

Жените съставляват 86% от работната сила за шивашката промишленост, която е концентрирана предимно в Югозападен и Южен централен регион. Повече от 80% от шивашките фирми са собственост на българи. Облеклата се изнасят на ишлеме и са възложени на подизпълнители от турски, гръцки и западноевропейски купувачи. Много водещи европейски марки и търговци продават облекла, произведени в България.

Въпреки че секторът има голяма тежест за националната икономика по отношение на заетостта и износа и че зарежда повечето европейски модни марки, той не е в състояние да изведе своите 150 000 работници над прага на бедността. Около 30 000 работещи от вкъщи шивачи са особено уязвими - тъй като са изключително бедни те могат да станат жертва както на насилие, така и на различни незаконни практики от страна на работодателите.

Според националната статистика, заплатите в шивашката индустрия са вторите най-ниски в сравнение с останалите сектори на промишлеността - най-ниски са заплатите в сектора на хотелиерството и заведенията за хранене, а най-високите - в сектора на минното дело. Не само, че заплатите в шивашкия сектор са много ниски, а разликата до най-високите заплати в страната нараства лавинообразно. Шивашкият сектор е известен със законовите си нарушения и ниските възнаграждения.

Нарушения в получаваните трудовите възнаграждения, свързани с правата на човека:
- заплати далеч под екзистенц-минимума;
- законоустановената минимална нетна работна заплата може да бъде достигната само с извънреден труд, но не и при стандартна работна седмица (40 часа);
- закриване на фабрики без изплащане на дължимите възнаграждения;
- изплащане на заплатите със закъснение;
- своеволни и дисциплинарни удръжки от заплатите;
- чести нарушения на закона по отношение на работното време, почивките и отпуските (ползване на почивните и празнични дни по време удобно за работодателя, недоброволен извънреден труд, работа без почивки, прекалено много часове извънредна работа);
- заключване на работниците във фабриката до изпълнение на заложените квоти;
- пускане на шивачките в принудителен неплатен отпуск със заповед да работят от вкъщи. Работодателите се оправдават със световната икономическа криза и не изплащат заплатите и социалните осигуровки на работниците. Работниците са принудени да работят като "самонаели се" лица, защото работодателите искат да избегнат носенето на каквато и да било отговорност за тях;
- неправилно използване на "непълно работно време" (4 часа на ден) - в действителност работниците работят на пълен работен ден (8 часа) и дори до 14 часа дневно, а дали ще има "допълнително заплащане" зависи от добрата воля на работодателя;
- социалните осигуровки се внасят на база законовата минимална работна заплата - останалата част от възнагражденията се изплаща кеш "под масата";
- разлика в заплащането според пола в самите компании и в сравнение с другите сектори - шивачките се определят като "неквалифицирани работници".

Констатации от полевото проучване:
Изследването се фокусира върху югозападните и северните централни части на България. Като цяло работниците са били склонни да разговарят с изследователите. Някои не са посочили заплататите, които получават, защото смятат, че "нямат право" да го правят.
Месечната заплата на интервюираните работници варира от 129 до 340 € (нето), включително извънреден труд и бонуси. Когато няма поръчки и работниците са изпратени в отпуск заплатите падат до 51 €. Най-високата заплата е от 340 € и е спечелена за работна седмица от 75 часа! Работник, работещ от вкъщи е спечелил 307 € за месец при работна седмица от 108 часа (6 дни седмично по 18 часа на ден).
Работниците редовно работят извънредно, за да достигнат заложената квота. Те обикновено не виждат тази допълнителна работа като извънреден труд. Обикновено, работниците не биха изкарали повече от законовата минимална работна заплата (а понякога дори и по-малко) без извънреден труд. Работниците заявяват, че не смеят да отказват извънреден труд, защото се страхуват да не изгубят работата си. Освен това имат нужда от допълнителен доход.

Всички интервюирани работници имат средно образование, някои са завършили и колеж. Те са се пренасочили към шивашката индустрия, поради липсата на възможности в другите сектори и нуждите на семейната издръжка.

Интервюираните казват, че в техните фабрики се произвеждат облекла за световно известни и утвърдени модни марки, като: ZARA, Levi's, H&M, S.Oliver, OTTO, Max Mara, Calvin Klein, Cerruti, Peter Luft, MS Mode, Tom Tailor, Lee, Benetton, Massimo Dutti.

"С нас не се отнасят като с човешки същества. На нас ни се крещи. Ние отнасяме проблемите и напрежението у дома и семействата ни страдат. Човек става агресивен".

"Ти не трябва да протестираш, а просто да функционираш. Страхът принуждава работниците да се примиряват. Ако протестираш те уволняват - от което всъщност щях да се почувствам облекчена".

"Български заплати + Европейски цени" = Крайна бедност
Заплатите на шивачите в България и разходите за живот в страната са в изключителен контраст. Работниците в шивашката индустрия са бедни и един от показателите за това е големият брой болни от туберколоза в регионите, където това е основната промишленост (например Югозападна България). Броят на туберколозно болните на 100 000 души се е увеличили от 25.9 през 1990 година на 63 през 1996 година и до днес все още не е спаднал до нивата от 1990. "Българският Червен кръст вярва, че икономическата криза (през 90-те години на ХХ век) несъмнено е важен фактор, отразил се зле на българското здравеопазване. И така бедността, хроничната безработица, лошите условия на живот и труд и недохранването са способствали да се разпространи болестта сред най-уязвимите слоеве на обществото".

Докато минималната работна заплата в страната през 2013 е била 139 € (нето), а средната нетна работна заплата (включително извънреден труд и бонуси) на интервюираните работници не е надвишавала 220 €, те казват, че се нуждаят от минимум 1 022 € на месец за покриване на нуждите от храна, хигиена и грижи за здравето, комуникации, транспорт и дрехи. Според работниците едно четиричленно семейство се нуждае от минимум 613 € на месец само за храна.

Функциониращи институции?
В България има Инспекция по труда и Трудов кодекс, регламентиращи условията на труд. В действителност обаче работниците съобщават за нестриктни или несъстояли се проверки на инспектори по труда и общо неспазване на законовата уредба. Около 5% от работниците са организирани в профсъюзи. Интересно е да се отбележи, че една от изследваните компании е обявена за "Социално отговорен работодател на годината за 2007". Изследването показва също, че заплатите понякога се изплащат с едномесечно закъснение, а извънредният труд не се заплаща, както е предвидено в закона.

"Условията на труд са много лоши - през лятото във фабриката е 38-39 градуса и не ни е позволено да пускаме климатиците. Някои колежки колабираха - просто не можеха да издържат повече на жегата. През зимата вътре е само 10-12 градуса - отоплението се включва само за малко сутринта и за малко в следобедните часове. Подписах договор за осемчасов работен ден, петдневна работна седмица и заплата от 600 лв, но всъщност работя по 10-12 часа на ден, шест дни в седмицата и заплатата ми е 400 лв. Но не мога да рискувам оскъдната си заплата - предпочитам да бъда експлоатирана и унижавана вместо в крайна сметка да остана на улицата."

За повече информация за Clean Clothes Campaign, моля посетете: CleanClothes.org

Снимка: БГНЕС/ЕПА