Една дама на средна възраст, която далеч не се отличавала с манекенски размери, винаги успявала да прикове погледите към себе си и буквално да се вреже в полезрението на някое важно събитие. Нейният стил на обличане на моменти би могъл да бъде определен не като карнавален, а направо като кичозен – захарнорозови обувки и зелен чорапогащник, златиста пола и блуза с лилави пайети (или нещо подобно). При това госпожата била с престижна професия, семейна и с много добро финансово положение. На някакво паркетно събитие нейна позната дизайнерка не се стърпяла и я попитала защо се облича по този “безумен” според нея начин.

“Аз прекрасно съзнавам, че не съм красавица, но заради моето облекло съм сигурна, че ще бъда забелязана” – отговорила пъстрата госпожа.

Всеки може да направи своя интерпретация на споменатия пример, едно обаче е сигурно – не е задължително да си с костюм като за карнавалите в Рио, Венеция или Сао Висенте, за да направиш впечатление, но все пак помага.

Разбира се, когато говорим за карнавалния елемент в облеклото, имаме предвид отделен по-пищен детайл, който присъства в дреха, която като цяло е издържана в някой от “приемливите” стилове.

Главното значение на карнавалния акцент в облеклото е, че той не отразява модата от днешния ден, а пренася в друга реалност – приказна, историческа, научнофантастична, в която представите за стил и безвкусица просто не са на дневен ред.

Основните характеристики на този маниер на обличане – фантастичност, нереалност, приказност, смелост, странност и сюрреалистичност, имат за крайна цел удивлението на околните.

Заговори ли се за подобен колорит в облеклото, неминуемо изплуват думи като вкус, кич и екстравагантност, които подобно на дух, пуснат от бутилката, пораждат куп въпроси, станали обект дори на научен интерес.

Когато поставяме етикетите вкус или безвкусица, несъзнателно попадаме в капана на собственото си противоречие. Всъщност когато хвалим някого, че “се облича с вкус”, или го обвиняваме в безвкусица, имаме предвид дали той се вписва в калъпа на масовите представи за естетично и съвсем забравяме, че понятието вкус носи симисъла именно на проявена индивидуалност. Не случайно руснаците имат поговорка “На вкус и на цвет товарищей нет!” (Всеки си има свой вкус).

Английският философ от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Антъни Ашли Купър първи обръща внимание на деспотичната власт, която “правилната мода” упражнява върху хората, изопачавайки понякога уникалната човешка действителност. В същото време той признава и благотворното влияние на модата, наричайки “модни богове” тези, на които добрият гений или силата на доброто възпитание са дали безпогрешен усет за това кое е изящно и пристойно по самата си същност.

А онова, което е крещящо и непристойно? Както казахме, и от него могат да се извлекат дивиденти за цялостния ни облик. Като отровите – в малки дози са лечебни, а в големи... хм. Слава Богу, в случая с дрехите изходът няма да е толкова фатален, но все пак да ви обявят за рекламно лице на кича, не е много хвалебствено.

С определена доза пищност и дори кичозност в мълък детайл от дрехата или в някой аксесоар може да привлечете вниманието на околните, но трябва да внимавате. Смесицата от шармантност и безвкусица, приказност и циркаджийство може да ни превърне както в обект на подигравки, така и да ни направи законодатели на цяло модно течение.

Нека се замислим и за някои езикови връзки на думата кич. “Кича се с пера”, “Накичена коледна елха” – ето как в нашия език тя препраща към смисъла на натруфеност, лъскавина. Но накичените коледни елхи сами по себе си са красиви. Перото в шапката или в дамското наметало също може да стои много естетски (е, разбира се, всичко зависи от останалите дрехи и собствената представа на приносителя им). Ясно е, че по принцип, щом става дума за мода, всичко зависи от контекста. Ако за новогодишната вечер или друг празничен повод наметката на раменете ви наподобява коледни гирлянди, би било оригинално и би стояло добре, но ако работите в социални грижи и ходите така облечена на работа, едва ли ви гледат с добро око.

Нека си припомним интересен случай от историята на световната политика, който, ако прибегнем до игра на думи, спокойно може да бъде наречен и случай от политиката на световната мода. Брошките на бившия държавен секретар на Съединените щати - Мадлин Олбрайт, се бяха превърнали в своеобразен код. Брошката сама по себе си, на която ще обърнем по-специално внимание в някой от следващите броеве, е аксесоар, към който трябва да се подхожда много внимателно, тъй като вместо положителни дивиденти за приносителката й, може и да я “подхлъзне”, превръщайки я в обект на присмех.

Никой не коментираше естетичната стойност на брошките на Олбрайт. Понякога те действително бяха стилни и носеха проблематичната представа за “класа”, друг път се свеждаха до безумни фигурки от типа на хвърчило или пародия на пчеличката Мая. Всички мастити имена в световната дипломация обаче напрягаха умовете си, за да разгадаят какво символизира съответната брошка, защото като легенда се носеше мълвата, че каквато брошка е сложила госпожа Дипломация, такъв ще бъде и изходът от съответните преговори.

Ето това е красноречив пример за глобалните ефекти, които модата може да предизвика. Една недотам изящна фигурка, бодната в ревера, е можела да повлияе върху хода на световната политика.

Моделите и аксесоарите, които демонстрират карнавалната екзотичност или гротескност, често се създават в единствен екземпляр, защото по правило носят посланието за уникалност. Към този стил е невъзможно да се прилагат общоприети дизайнерски изисквания. В него винаги има нещо превишаващо или противоречащо на настоящите модни тенденции. В основата на комбинациите от форми и цветове често е залегнала асиметрията, която има значение за цялостното внушение, което постигаме, избирайки дадена дреха.

Като цяло този маниер на обличане подхожда в по-голяма степен на по-високи и стройни фигури. Интересно е да се отбележи, че по психологически наблюдения хората с хистеричен характер често предпочитат именно такива дрехи и аксесоари.

В крайна сметка може да се каже, че карнавалният елемент в облеклото винаги предизвиква интерес, но за съжаление, или за щастие, не всички го одобряват.

Източник: сп. Insight

Снимки: Студио “Totally erected”