Списание ПЕРФЕКТА – ИЗИСКАН ПОДАРЪК ЗА ВСЯКА ЖЕНА!

В новия брой:

Специално интервю с Надя Иванова – новото лице на Jeni Style
Втора Златна игла за дизайнерката Мария Недкова
Унисекс ароматите
Тайните на грима – тониране на лицето
Серумите – бърз и забележим резултат
Как да съхраним красотата и младостта на кожата
Сладката дума сол
Проблеми с вените – как да облекчим краката
Power yoga за тотално тяло
Любовният триъгълник
Снахи и свекърви – една невъзможна любов
Шанс да спечелите много награди

Мария Недкова

ДОВОЛНА СЪМ, ЧЕ ЖИВОТЪТ МИ НЕ Е ОТМИНАЛ НЕЗАБЕЛЯЗАНО

Интервю: Радмила ПОПОВА
Снимки: Рада Петкова, иван василев

Академията за мода връчи на 22 март “Златна игла” за цялостен принос към българската мода на една от най-известните ни дизайнерки – Мария Недкова. Тя е родена в Габрово, завършва Московския текстилен институт, специалност “Художествено оформление на облеклото” и защитава дисертация на тема “Влиянието на фолклора върху съвременния дизайн”. От 1977 до 1991 г. е дизайнер и заместник-директор на ЦНСМ (Център за нови стоки и мода). През 1990 г. заедно с дъщеря си създава модна къща “Анна Мария”.
Мария Недкова е носителка на още една “Златна игла” - в категорията “Дизайнер на годината” за 1995 г. През 1996 и 1998 г. е обявявана за дизайнер на годината от Фестивала за висша и авангардна мода. Търсеща, провокативна и винаги нова, тя успя да оформи и наложи свой собствен стил в българската мода, предпочитан от много дами. Нейни дрехи носят известни личности като Антонина Стоянова, царица Маргарита, Анна Сендова, Емилия Масларова, Силвия Зурлева, съпругата на бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев. В творчеството си се опира на философската максима “Модният дизайн трябва да буди възхищение както с изчистената линия на облеклата и допълненията, така и с верността си към основния принцип на елегантността, а именно – постигането на единство между материя, цвят и силует”.

Какъв е стилът на Мария Недкова? Елегантен и за всеки. Аз избягвам това, което е модерно в момента, в смисъл - което е по-раздвижено. По-“раздърпаната” мода не ми допада и не бих искала една жена, която има елегантен външен вид, да се облича в такива дрехи. Всяка жена има свой вкус, но мисля, че когато женското в нея се подчертава по нежен, а не по фрапиращ и агресивен начин, тя печели много повече. Всички ходим на работа, през целия ден сме сред колеги, контактуваме с непознати хора и трябва да бъдем приятни на външен вид. Да се прави класика или т.нар. елегантна, изчистена дреха, никак не е лесно. Защото всяка година модата се мени, не само улицата я ръководи, тя е и икономически фактор - промишлеността иска да бълва продукция, която да се купува. Модата е много подвижна и ние сме длъжни да се съобразяваме с нея. Аз винаги гледам да взема модния детайл, модния цвят, който да вкарам в моята дреха, но не изцяло това, което се предлага като мода за годината.
Работя с естествени материали, защото те имат по-голяма трайност, независимо че са по-скъпи. Мисля, че човек не си купува дреха за един сезон. Аз не правя дрехи за един сезон, а такива, които да са актуални няколко години подред. В модата винаги има една приемственост от предишната година – това може да бъде някакъв цвят примерно, дължина на сака или ширина на панталони. Тя не умира веднага, а аз гледам да използвам това и с подходящи цветове, които не са преходни, да запазя стила си, а в същото време да бъда и актуална.

Какво толкова ви харесва в класиката? Класиката винаги е модерна. Не бих могла да предложа примерно барок на българската жена, защото това е абсурдно първо за България, второ – въобще за съвременния живот.
Аз не гледам това, което показват големите, защото не то ще бъде модерното за годината. Големите показват ревюта, с които правят презентации на фирмите си. Това са рекламни ревюта, а не направляващи колекции, особено когато говорим за Haute couture. Афишират се възможности, предлагат се уникати, които се купуват от актриси, певици, шоу-звезди. А аз правя мода за българската жена, и то за всекидневния й живот. И за да бъде тя елегантна, да се чувства удобно, аз не я виждам в друга дреха, освен в класика.

Сравняват ви с Коко Шанел. Как гледате на това? За мен тя е една велика жена, направила доста смели промени в женското облекло. Тя първа включва панталона и класическия костюм към дамското облекло. Изключително силна жена, с много вкус. За да остане името й един век, това никак не е малко. Може би ме сравняват с нея, защото останах вярна на себе си, на класическия костюм, който непрекъснато правя. Голяма чест е за мен, но мисля, че тя е постигнала много повече. Факт е, че тя остава вечна и че след толкова години дизайнерите, които работят за Шанел, се придържат към нейния силует, към нейните платове, независимо че ги разработват в други форми. Те остават класика и никой по света не би сбъркал Шанел, костюмът Шанел се знае от всички. Аз също съм доволна, че си създадох някакъв стил, който тук в България, интересуващите се от мода веднага биха разпознали.

Романтизмът никога ли не е успявал да ви завладее? Преди няколко години се опитах да използвам романтизъм – много нервюри, рюжове, по-раздвижени линии. За съжаление тогава или бях избързала, или просто българката не е свикнала с романтичните дрехи. От известно време вече този стил се налага и забелязвам, че тя започна да слага такива дрехи. Романтизмът присъства и в лятото на 2005 година. Аз го използвам в изчистени детайли, не изцяло. Например в последната ми колекция за “Златната игла” - многото цветя, дантели. Това е романтизъм, в официалното облекло точно това съм използвала.

Защитили сте дисертация за влиянието на фолклора върху съвременния дизайн. Защо не използвате фолклорни мотиви в моделите си? Когато реших да кандидатствам аспирантура, България имаше много силно участие на няколко международни модни изяви. За Москва те бяха инспирирани от царските носии, за Франция – също, при това по много интересен начин, а за Япония беше използван народният костюм и по-скоро орнаментите и бродериите в него. Когато защитавах дисертацията, в България такава специалност нямаше и беше много трудно събирането на материалите. Първата част от дисертацията ми беше народната носия. Поразена бях от красотата на българския костюм. Оказва се, че българите имат стотици народни костюми. Всеки район си има своя носия, но независимо от това има една закономерност, спазвана в конструкцията на народните облекла, едно точно съотношение на пропорциите в зависимост от фигурата. Не съм използвала след това народния костюм в някаква интерпретация в моите модели, защото към такъв вид дрехи проявяват интерес хора, които са напуснали България, които живеят извън страната и съвременни облекла с национален мотив би ги впечатлило. В България това не се възприема толкова сериозно и дори фактът, че повечето от колекциите са били правени за представяне навън, говори, че такива дрехи в момента нямат място у нас. А човек не може да си позволи да прави нещо, което не се търси.
Въпреки това дисертацията ми даде страшно много, защото тези сложни цветосъчетания останаха в мен като заложба за бъдеща работа. В доста свои колекции съм използвала цветовете от народния костюм, без това да се разбира, но на мен това ми харесва и съм го правила. Тази дисертация беше и една подготовка за преподавателска дейност, но тогава в България нямаше такъв интерес към модния дизайн и аз предпочетох да започна работа като редови художник в ЦНСМ и просто да правя мода, нещо, което винаги ми е харесвало.

Какво мислите за унисекс стила? По принцип жената не може да остане толкова женствена, защото тя вече е еманципирана. Трудно ще я върнем назад да остане вкъщи и да си гледа децата. А за мен една жена може да бъде женствена само когато си е вкъщи, облича се, за да изглежда добре пред мъжа си или пък за да излезе на кафе. Малко са тези, които харесват това и го правят. Има такива, които се правят на жени в добрия смисъл на думата. Повечето жени обаче носим панталони, малко излизаме от женската си визия, но го правим заради удобството. Неслучайно младите хора ходят с дънки. Джинсите винаги ще си останат унисекс. Това е удобна дреха, която те използват и никога няма да им я отнемем. Сега абитуриентките, естествено, искат да бъдат женствени и елегантни, а в същото време се чувстват неудобно, дори смешно в официална рокля. Така че, унисексът ще си остане, а в бъдеще може би ще се наложи още повече.

А за офис облеклото? Не съм против униформеното облекло. Има офиси, където благодарение на хубавата униформа веднага разпознаваш човека, към когото трябва да се обърнеш. За мен е доста несериозно в един офис, примерно банка, служителите да не са облечени в определена униформа. Все едно полицаят да е облечен с градски костюм. Офис облеклото трябва да бъде елегантно. От годините, когато униформата в училище беше задължителна, много българи и българки са я намразили. Но аз мисля, че в един съвременен офис тя може да бъде от полза за всяка фирма.

Как изглежда една добре облечена жена? Винаги ми е правила впечатление италианката. Говоря за жената над 35 години. Тя е винаги с прическа, която по принцип придава елегантност на жената, с класически костюм – с панталон или с пола, който й стои добре и като форма, и като цвят. Тя например не носи черно, обикновено е в бежова, кафява или зеленикава гама. Костюмът, блузата и обувките й са безупречни, от нея лъха елегантност. Ако една жена облече примерно зелен костюм и бяла блуза, тя няма да е елегантна. Бяла блуза може да сложи на сив, кафяв или черен костюм. Зеленият цвят трябва да се съчетае с някакъв нюанс на зеленото или примерно с бледо розово. Не бива да се забравя подходящото бижу или аксесоар. Българката също би трябвало да умее да съчетава, защото тя носи вкуса в себе си от народните носии. Аз виждам доста добре облечени българки, може би не елегантно, но добре облечени, което означава, че те имат вкус. За мен неслучайно модата излиза от Италия, не от Франция. Може да има френски дизайнери, но те работят с италиански платове, и ето че базата е пак в Италия.

А къде сте виждали най-безвкусно облечени жени? В Белгия, във Франция. Когато за първи път посетих Франция, бях поразена. Очаквах, че в страната на модата всички по улиците ще са перфектно облечени. Бях си взела подходящи за очакванията ми облекло и обувки. И останах поразена, когато видях хора, които са по-лошо облечени дори от българските жени. В Белгия - също. Там не видях не само хубава, но и добре облечена жена. Всички бяха с панталони, някакви тишъртси, якета. И това е масово явление. Или пък в Ню Йорк – елегантно облекло и маратонки?! Вярно е, че на определени улици може да се видят много елегантни хора. Съчетанието дънки със сако, риза и вратовръзка също не го възприемам. Смешно е, нелепо е, това е еклектика, не е хубаво. Ако си с дънки, трябва да си с яке, пуловер или тишърт, да си в един стил.

Как създавате една дреха? За да започнеш да създаваш нещо, трябва да имаш нагласата за това, в смисъл - да знаеш какво ще бъде модерно за сезона, какви са цветовете и платовете, които ще се ползват. Това задължително трябва да се знае, ако искаш да бъдеш актуален и продаваем. Следва подборът на платове. Те много помагат за създаването на един модел. Аз не мога предварително да рисувам моделите си, ако нямам платовете. Много е важно да имаш плата, да знаеш с какво ще го съчетаеш - дали костюмът ще бъде само от него или от няколко вида тъкани. Разбира се, в процеса на работа много неща се променят. Но най-важното е какво ще бъде модерно като силует, платове и цветове.

Кое е най-трудното? Най-трудното е да намериш платове в България. Понякога се налага да излизаш навън. Материите за “Златната игла” са от Ню Йорк, България, Франция, Италия.

Какво ви вдъхновява в творчеството ви на дизайнер? Пак платовете. Трябва да ме грабнат, за да ме вдъхновят. Единият от платовете за колекцията за “Златната игла” купих в Ню Йорк. Впечатли ме щом го видях, но не знаех какво ще стане от него, просто ми хареса. После го сложих на манекена и в движение реших, че ще правя нещо официално. Всичко тръгва от плата.

Кога ви е било най-трудно в кариерата? Може би сега. Когато работехме в ЦНСМ, той даваше информация на цялата лека промишленост за сезона, участваше в колористиката за годината, която се правеше предварително, за него работеха няколко предприятия, които на базата на модните десени и цветове изработваха платове. Ние, художниците, правехме новите десени, имаше възможност аксесоарите да се изработват при нас, разполагахме с платове, които са модни за сезона, без да търсим средства за това. Работата беше по-творческа. Докато сега си бизнесмен, снабдител, дизайнер, всичко, каквото може да бъде свързано с тази професия. Един дизайнер няколко месеца поред прави колекция от примерно 60 облекла, които минават за 40 минути на ревю, но те му струват огромен труд. Това не е само творчество, а огромен обем работа, доста големи усилия, а и средства. Една колекция се прави, за да бъде показана на сцената от манекени. После тя е трудно продаваема, защото не всички са с манекенски фигури. Освен това една дреха губи много, когато няма подходящи обувки за нея. Дизайнерът трябва да мисли включително и за това. Няколко години работим успешно с г-жа Маджарова, собственичка на магазини “Пепина М” и “Касадей”, чиито обувки допринасят много за доброто представяне на дрехите. Преди имах по-голяма възможност за творчество, отколкото сега, когато натоварването е много по-голямо. Въпреки това, сега е по-интересно, защото тогава правех по две теми, докато днес мога да правя цяла колекция и то постоянно.

Кога беше звездният ви миг? Мисля, че още не е дошъл. Представям си го като възможност да направя една колекция, която да не бъде ограничена нито финансово, нито творчески. Защото сега правя неща, с изключение на тези за “Златната игла”, които после да бъдат продаваеми. Това донякъде ограничава. Не мечтая за този Haute couture, който се прави навън, а за Haute couture, който се прави за България. Не искам да правя колекция за продаване, а просто да дам от себе си каквото мога, да покажа какво бих искала да правя.

Какво постигнахте досега? Аз постигнах страшно много. Първо, толкова дълги години работя нещо, което ми харесва, което ми доставя радост. Това никак не е малко. Освен това, “Златната игла”, която получих тази година, е едно признание, което показва, че животът ми не е отминал незабелязано, че е направил впечатление на хората. Доволна съм.

Това ли е най-голямото признание за труда ви? Първата “Златна игла” получих през 1995 г. По стечение на обстоятелствата, десет години по-късно получавам втора “Златна игла” за цялостен принос към българската мода. Първата игла беше много важна награда за мен, защото тогава имаше истински професионалисти, хора, които в продължение на много години бяха работили в тази област и бяха утвърдени имена. Втората “Златна игла” вече е оценка на компетентни хора за моя дългогодишен труд, което е още по-голямо признание. Аз ценя и двете награди страшно много, защото те ме окачествяват по различен начин.

Как избрахте точно тази колекция за тазгодишната “Златна игла”? Реших, че трябва да бъде нещо, близко до златото. Спрях се по-скоро на медния му оттенък и този път си позволих да направя само официални облекла. Те са 12 на брой, всички в тази гама, има нещо, което ги обединява и в същото време са доста различни. Материите са дантели, сатени, воалени коприни, платове с манистени бродерии. Облеклата са много женствени, елегантни, романтични, с много цветя и повечето от тях са с твърде изчистен силует. Мисля, че съм налучкала правилния път.

Имате модна къща с дъщеря си. Ще поеме ли тя по вашия път? Модната къща е създадена през 1990 г. Дъщеря ми, която също е учила дизайн, започна да работи при мен. Тя постигна много, участва в доста ревюта, чувстваше се един младежки дух, но като качество на изпълнение не отстъпваше на моите дрехи от колекциите, беше много силна като ниво.
Сега интересите й са към вътрешна архитектура, вътрешно обзавеждане и виждам, че точно това иска да работи, то й доставя удоволствие. Когато имам нужда, винаги ми помага, когато не съм сигурна в нещо, се консултирам с нея, защото има вкус и срещам много голямо разбиране от нейна страна.

Как се отнасяте към конкуренцията? Имам голяма конкуренция в България. И то не само сред колеги, които са професионални дизайнери, но и сред такива, които решиха, че след като мъжете им са изкарали пари, биха могли да се занимават с мода или с производство. Парите винаги са помагали в такива случаи, но не го ли носиш отвътре, не винаги можеш да правиш това, което искаш. Този бизнес е свързан с много пари и всеки, който ги няма, полага невероятни усилия, за да направи нещо.

Над какво работите сега? Подготвям пролетната си колекция, която би трябвало да представя през април, имам поръчки за абитуриенти... В пролетната си колекция ще се съобразя с това, че Изтокът навлиза в модата. И цветово, и като аксесоари с много гердани, с много цветя – изобщо, предстои ни едно цветно лято в облеклата. Доколкото ми позволяват възможностите, стремя се точно това да покажа. Не бих използвала силуета на Изтока, много е далеч от моя стил, но цветовете – да. Този път ще си позволя може би не толкова изчистени, а малко по-раздвижени рокли.

Какви са интересите ви извън дизайнерството, с какво друго бихте се занимавали? С друго не бих се занимавала, честно казано. Докато имам възможност, бих искала да правя точно това. Много ми е трудно, че нямам магазин, защото все пак магазинът продава, той ти помага да реализираш това, което си направил и да въртиш някакви средства. Имам само студиото, в което работим, но който се интересува, го знае, или намира начин да се свърже с нас.

Всекидневни и официални бутикови облекла на дизайнерката Мария Недкова, както и модели, представяни в ревюта, могат да се купят в модна къща “Анна Мария”. Изработват се и облекла по поръчка.
София, квартал “Лозенец”, ул. “Галичица” 28,
тел. 0888/ 54 21 10

© Любомир Стойков
Всички права запазени!