ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ СЕКТОР ТЕКСТИЛ И ОБЛЕКЛО – БЪЛГАРИЯ

Европейският съюз предвижда даване на преференции за изработени на територията на ЕС облекла с внесени тъкани от развиващите се страни.

В рамките на Зоната за пасивно кумулиране съществуват двустранни договори между: Румъния, България, Швейцария и всички страни в Европейския съюз включително новите страни – членки. Когато при производство се използва собствен материал от тези страни и се произвежда в тях самите, износът за всички тези страни не се обмитява. Не е така в случаите на употреба на материал от трети страни (напр. тези от Далечния изток), при които в България следва да се заплаща мито от около 10-12% от стойността на стоката. Европейският съюз премахва митата за търговия с произведени в общността стоки, в които са вложени материали от трети страни. По тази причина, от 01 май 2004 година и новоприсъединилите се десет страни се възползват от тази възможност и търгуват в Общността със стоки, за чието производство са използвали материали, внесени от трети страни. По този начин те получават по-добър пазарен достъп от българските фирми и удължат във времето възможността си да бъдат конкурентноспособни по
ради мобилността и близостта си до европейския потребител. Бихме искали да се проучат възможностите за договаряне на равносилни права и за българските производители и износители.

I. Етикетировка
Предстоящото влизане на България в Европейския съюз изисква адекватна промяна на нашите стандарти по отношение на трайната етикетировка на облеклата. Секторът "Облекло и текстил" е реагирал винаги положително към промените в полза на потребителите и обществото.
В тази връзка, всяко облекло произведено или внесено на територията на Република България от друга държава или от СБЗ, предназначено за продажба в икономическата територия на Р.България, следва да бъде етикетирано с трайно пришит текстилен етикет с неизтриваем текст. Сегашната трактовка на понятието “етикет” на български е свързана по- скоро с “Hang Tag” или “Cardboard/ Ticket/ Sticker”(картонен етикет или стикер, поставян чрез прикачване или прилепване), но не и с “label” (пришивен етикет) от нормативите на ЕС и САЩ. Може да се счита, че сегашната наредба за етикетировка в Р България покрива етикетировка на дрехи за еднократна употреба, а не ежедневните облекла, които българина ползва многократно.

II. Борба с нарушителите на местния пазар
Това предложение следва да бъде облеченo в необходимата законова форма и упражняванo само и единствено под върховенството на закона. Санкциите спрямо нарушителите на местния пазар следва да бъдат постепенно увеличавани. Тук влиза и конфискацията на стоки от тържищата в т.ч. и изземането на “маркови” стоки, защитени с лиценз, които масово се предлагат на потребителите. Този нелицеприятен факт прави България една от страните, известни като свободна зона за пиратство и нарушител на международната конвенция за защита на интелектуалната собственост (TRIP). Мерките срещу подобни нарушения могат да достигнат до закриване на определени тържища, където е налице систематично неспазване на условията.

Следва да се отбележи, че правилата в Европейския Съюз дават права на всяка държава да определя специфични правила за етикетировка и ние сме свидетели на големи разлики в законодателството на страни като например Франция и Англия.

III. Въвеждане на американската система за предварителна електронна информация
Един от основните проблеми на реализацията на облеклата са честите митнически измами. Най-редовно се извършва подправяне и заменяне на фактури от вносителите. Считаме, че възприетите от американската митническа администрация мерки за предварителна електронна информация са добро средство против митническата измама. Съгласно изискването, изпращачът на стоката следва да предостави информация на американската митница 24 часа след натоварването и, като не се приема клаузи от рода “Карго” или “Казано, че съдържа ...”. Стоката, независимо от нейното разнообразие се изписва във фактурата на изпращача ред по ред, с детайли на състава, HTS, цена. Навлото следва да се опише отделно, както и цената на закачалката, ако има такава.

Ежедневно митниците на две съседни страни обменят “огледална” информация за движението на стоки. В отделни “подозрителни” случаи, митническата администрация се обръща към колеги и от други страни за проверка на случаи. Постоянно се извършва проверка на място за верификация на документи, произход и съдържание на фактури. Пример за това е отново американската митница, която извършва стотици проверки на място в страните - изпращачи на стоката по документи.

За повече информация: //europa.eu.int/comm/enterprise/textile/com2004.htm