Учени определиха идеалния режим срещу затлъстяване и
йо-йо ефект

Датски учени определиха идеалния режим за избягване на затлъстяването и за избягване на ефекта йо-йо, стана ясно от изследване, направено в осем европейски страни.

Това е най-мащабното подобно изследване, правено до този момент. Целта му е да се определи оптималния хранителен режим за борба срещу затлъстяването и срещу възобновяването на загубени при диета килограми, обясняват неговите автори. Резултатите от него ще бъдат публикувани в утрешното издание на "Ню Инглънд Джърнъл ъф медисин".
Не буди особена изненада факта, че идеалната диета е храна богата на белтъчини и бедна на животиндси мазнини и въглехидрати. Препоръчителни са бяли меса, млечни продукти с намалено съдържание на мазнини, фибри, и по-малко бял хляб и бял ориз, богат на въглехидрати.

Наблюдавани са общо 938 родители с наднормено тегло. В изследването са участвали и 827 деца, голяма част от които с наднормено тегло. Подлагайки се на такава диета участниците не е трябвало да гладуват и да броят калориите, които поглъщат. Възрастните са били подложени на предварителна диета за отслабване с около 800 калории дневно за 8 седмици и са свалили средно по 11 кг. След това случайно избрани от тях е трябвало да продължат с шест различни диети, които обаче всичките са били бедни на животински мазнини, през следващите 6 месеца, за да избегнат връщането на теглото.

От всичките тези 6 режима на хранене, този с храни богати на белтъчини и бедни на въглехидрати, се оказал най-ефикасен. При него връщането на теглото е било средно с около 0.74 кг. , докато при други например с малко протеини и повече мазнини - средно с 1.67кг. От наблюдаваните 827 деца, 45% са били с наднормено тегло. Те не са били подлагани на първоначалната диета, а само на 6-те режима на хранене, предложени от учените. Там резултатите са били още по-забележими. При тези, които са следвали режима на хранене с повече белтъчини и по-малко въглехидрати децата намалили теглото си без да се ограничават в количеството храна. Изследването е осъществено от д-р Томас Мейнерт Ларсен и Арне Аструп от Университета в Копенхаген. Финансирано е с предоставени от ЕС 14.5 млн. евро. АФП