Проф. Любомир Стойков: безкомпромисен към масовия вкус

Юлияна Дончева

Има една старинна руска традиция, позната някъде и по нашите земи. Тя повелява преди дълъг път да се поседне и да се помълчи за минута. Така човек „събира себе си“, самовглъбява се и се опитва да успокои напиращите емоции. Макар и на пръв поглед странен, този ритуал може да се окаже универсален и особено подходящ за всеки, който търси възможност да поукроти чувствата си, преди да предприеме някакво вълнуващо пътуване. Особено ако то е духовно.

И така, да поседнем за минута, да си поемем дъх и да помълчим за малко, преди да се впуснем в едно необикновено приключение. Предстои пътуване в света на истинската красота, хармония и естетика. Свят, който се разкрива пред сетивата ни благодарение на новата книга на проф. Любомир Стойков „100 срещи с мен“ * – едно мъдро и неподправено откровение за живота такъв, какъвто е, или какъвто бихме искали да бъде. „Нищо не е така трудно да се каже на хората, както истината“ – е казал някога Волтер и е бил дяволски прав. Това звучи още по-категорично днес, когато затлаченото от нечистотии обществено пространство пропуска по-лесно гнилото, жълтото и фалшивото. Ето защо всичко онова, което ни казва в своята книга от първо лице един неоспорим и достоен авторитет, какъвто е проф. Любомир Стойков, има толкова висока обществена стойност. Познат на всички като човек, отдаден на истината и красотата, той отново намира верния път елегантно да ни напомни, че има изконни ценности, от които не трябва да абдикираме – искреност, прямота, компетентност, смелост. Без тях светът на модата, красотата и естетиката нямаше да е истински. Той би се превърнал в една измамна паралелна реалност – такава, от която едва ли имаме нужда.

Книгата „100 срещи с мен“ на проф. д.н. Любомир Стойков е едно необикновено пътуване във времето. Тя поставя цветните щрихи върху черно-белия портрет на противоречивия български преход, за да покаже Любомир Стойков ясната позиция и последователната житейска философия на автора. „Не си позволявам компромис с масовия вкус и не отстъпвам от това изискване“ – казва проф. Стойков в свое интервю още през 1996 г. и тази негова мисъл става тънката червена нишка, която преминава през всички негови книги, анализи и обществени позиции. Компромиси не могат да бъдат открити и в интервютата на проф. Любомир Стойков, които той е давал през годините за различни медии в качеството си на журналист, PR експерт и университетски преподавател. Събрани на едно място под общото заглавие „100 срещи с мен“, те недвусмислено показват колко важно е не само да си искрен с публиката, а и да притежаваш усета и точната професионална преценка за най-важните обществени процеси, явления, взаимоотношения.

„Модата би трябвало да ми благодари, че посветих десетилетия от живота си да я изучавам, анализирам и популяризирам. Модата има много лица. Не харесвам онези от тях, в които предоминират самоцелното потребителство, търсенето на лукса на всяка цена и парвенюшките крайности (така типични за новобогаташите)“ – казва той през 2008 г. Освен любимата тема (модата), във фокуса на стоте интервюта, дадени от Любомир Стойков, са красотата и субкултурата, пътят към знанието, професионализма и успеха, стилът като послание. Подредени според логиката на времето и нравите, те дават възможност на читателя да преоткрие своята истина за онова, което го вълнува и към което се стреми. Откровеният тон и професионалната преценка на проф. Стойков увличат и респектират читателя, без обаче да създават усещане за дистанция.

Своеобразното пътуване в света на модата, красотата и естетиката преминава леко и елегантно. То неусетно пренастройва сетивата за истинските ценности в живота, тревожно изместени от спорни модели и идоли. А точно днес това е изключително важно. В безсмислено бълбукащото медийно и информационно пространство все по-рядко срещаме професионална откровеност и сила да се дават точните преценки, да се поставят значимите въпроси, да се чуват ясните отговори.

Затова в името на доброто духовно здраве е толкова важно всеки път, когато откриваме стойностен източник, какъвто е книгата на проф. Стойков, да не го подминаваме и да не го подценяваме. Задължително трябва да спрем, да си поемем дъх и да се оставим на истинските емоции да ни поведат. Само така можем да сме сигурни, че сме на правия път и че не сме избрали измамна пътека.

* Стойков, Любомир. 100 срещи с мен. Избрани интервюта 1993 – 2018. ИК „Алма комуникация“. София, 2019.