Мъжкият костюм

Фирмата Barbour е основана от John Barbour през 1894 г. Но с по-голяма точност нищичко не се знае, историята мълчи. Относителната несигурност по отношение на датата на създаване издава известна похвална скромност, която се оглежда в оскъдната история на фирмата. Остава неясно защо, кога и как е произведено първото Barbour-яке.

Голяма яка с дълги краища и едно единствено копче е известна в света на модата като класически Kent. Подходяща е за формални случаи и й приляга неголям възел. Подходяща е за джентлемени, дефинитивно нерешени за експерименти и новомодни нововъведения. С две думи, говорим за скучно решение…

От Хелзинки до Мадрид присъствието му е вездесъщо и не ще намерите клюкарски вестник, в който да няма снимки на проминенцията, облечена тъкмо в това яке.

Костюми в синьо и сиво, както знаем са класици, за мъже, които не искат да рискуват имиджа и репутацията си, дори когато не са непременно политици и крупни бизнесмени. Мъжете изглеждат доспочтено и сдържано и на това не може никак да се възрази. Но този монохромен Look това лято е по-скоро фонов. Мъжете с радост експериментират да носят костюми в най-странни папагалски и паунски цветове, без каквато и да било сдържаност.

Папийонката е близък роднина на вратовръзката, в който обаче се разпознава техният общ предходник - кърпата, която се е връзвала на врата. До деветнадесети век украшението на врата на мъжете е една квадратна кърпа, която се сгъва на диагонал и след това се драпира около врата и по най-разнообразни начини се скланя към по-голям или по-малък възел.

Краят на яката на ризата не бива да остава открит от ръба на ревера на сакото. Трябва да има елегантно и добре преценено припокриване. Контурът на ревера е рамката, в която ризата играе само съпътстваща и също рамкираща роля спрямо вратовръзката.

Вече отбелязахме наличието на модел яка, която не се закопчава около врата и е предназначена за джентлемени, които не носят вратовръзка. Но този тип яка е подходяща и за т.нар. шал-вратовръзка, един капризен моден аксесоар, сроден с Аскът и пластрон и натоварен с много стилистични конотации.

Когато става дума за платове за ризи, конесьорите си мислят за произведенията на английските и италианските тъкачници. Разбира се, те се радват на голяма слава и, въпреки това, някои от най-добрите ателиета и манифактури за ризи по мярка ползват тъканите на швейцарската тъкачница Alumo в Appenzell.

Ризата в съвременната й форма малко се е променила от края на първата световна война. Единственото нововъведение е появата на джоб на гърдите, когато през шейсетте години жилетката губи популярност.

Неапол - тук с игла и конец се шие открай-докрай. Независимо дали сте в някое малко дюкянче в забутан край на града, или в репрезентативна индустриална сграда, какъвто е случая с фабриката Borrelli на Via Fasso Imperatore, "fatto a mano" е кредо.