Pitti Uomo - спектакулярният композит мода-изкуство или как елегантният мъж се чувства като катедрала

Най-бляскавата и зашеметителна сцена на мъжка суета, снабдена с исторически декорум на многовековна бляскавост, купол на Брунелески, фонтан на Нептун и райски врати на Гиберти, безусловно и без преувеличение е Pitti Uomo във Флоренция.

Таково удоволствие от модата и питателна вкусност трудно може да се види и вкуси другаде… Алиментарният аспект на модата… "Яж, моли се и обичай" става "Яж, моли се и се обличай!"

Господа от цял свят по време на Pitti Uomo 89

След референдума и изгонването дори и нашата царица Йоанна е желаела да живее в столицата на Тоскана, но републиканските власти не и позволяват. Но не очаквайте от мен сдържано-картонен репортаж а ла Сузи Менкес, макар и обкичена с Флорино д'оро… , а по-скоро реминисценция за ил принчипе афашинанте, последния италиански крал и брат на нашата царица, Умберто ди Савоя, считан трийсетте и четиридесетте години за най-елегантния коронован в Европа… Италианците и до днес се обличат така… Вероятно исторически дължим тази фасцинация на въздуха на Тоскана, на Медичите, неоплатонизма и безусловния аристократизъм.

Pitti Uomo дава сцена не толкова на натрапени модни тенденции, а е своего рода рицарски турнир между мъже кой е по- и най-елегантен. Затова и погледите се кръстосват като рапири и високомерие последва нескрито любопитство… Но протагонист е не толкова елегантният мъж, колкото вкусът… Разбира се, това би било много досадно, ако не инсценира такава разкрепостеност на модните нрави, която ги доближава до висшето изкуство. Помним козичките на "Прада", похапващи сено, Жан Пол Готие с инсталация сред черепите в медицинския музей и Ив Сен Лоран в галерия "Уфици"… Ами Battistero, тапициран в тъкани на Емилио Пучи? Достойно за обектива на Стивън Майзел и ненаситните амбиции на джетсетерите!

Опасно е да се явиш на това модно изложение - в руската редакция на GQ даже дават съвети как да се облече джентлеменът, за да се яви на това грандиозно модно шоу без притеснение. Аз се явих с двуреден костюм в цвят обержин от собствената ми колекция Max&Moriz, изработен от Richmart, с бастон със сребърна глава на хидра и отпивах пино ноар от сребърната ми чаша "Кристофъл". Бях запитан от елегантен италианец кой съм всъщност. Хладнокръвно отвърнах: "Паметник на културата", с бюджет за реставрация. Живо културно наследство…

Денди по време на Pitti Uomo 89

Съревнованието е нелеко в целия диапазон - класически костюм в едро райе или каре, бохемска ексцентрика и шотландска пола, готически стил а ла Ескориал, или хибридна мода, иронизираща същевременно спортния стил и традициите на вековна елегантност. Много шапки, от бомбе "Мелоне" до мъжки вариант на Бубикопф. Триумф на плетивата, чийто корифей очевидно е Falke, немислима рафинерия на кадифения смокинг в неподражаемата версия на Чифонели и много-много салонни пантофи и ботинки Балморал и Габриеле Д'Анунцио, чийто патент вече, о времена, не е само английски, а и японски. Японците са смутително елегантни, но с привкус на имитативност, освен когато не са в чистата есенция на жапонезри… Някои от господата се преоблякоха по няколко пъти с огромно удоволствие.

Но на какво се дължи това неназидателно очарование на тази флорентинска модна фиеста, апотеоз на модния ексхибиционизъм?

На две понятия на италианската шармантност - spezzato - умението да се съчетават части от костюми, които не са комплект и освежават изгледа, който вече не се явява заробеност от модата и платинени белезници на Ив Сен Лоран, а чиста свобода и, още по-важното, sprezattura - трудно постигнатата небрежност, лежер, който бездруго не е неглиже.

Неаполитанското рамо и джобчето "баркета" са част от тази трудно постигната и свръхлуксозна лекота…, която тук дефилираше с най-скъпоплатените мъже-модели в Италия и по света… За жалост не успях да зърна Дейвид Ганди, но за сметка на това някои от лицата на Бритиш стайл и чистокръвни италиански красавци…, тънещи в елегантна анонимност-инкогнито.

Тази година видяхме отново Дзеня, Марни, Москино, корейския дизайнер Juun, известен с минималистичните си кройки, милитари-класиката и обожаващ хамелеоничния Дейвид Бауи, японския бранд White Mountaineneering в колаборация с Adidas, парадиращи с нови технологии… Добрата новина е, че в катедралата на мъжката елегантност двуредният тричастен костюм остава неизменен за влиятелния мъж… Шарфове и пояси му дават допълнителен блясък, скъпите костюми от благородни материи биват олекотени от бизарни аксесуари за една артифицирана елегантност на ръба на абсурда, преход, напомнящ пасажа на Вазари, свързващ Уфици с Палацо Пити.

Господа от цял свят по време на Pitti Uomo 89

В Палацо Пити си дават среща няколко модни интуиции, властващи ултимативно и потресаващо в съвременната мъжка елегантност - непоклатимите традиции на италианската сартория, имаща своя апотеоз в Лондон с небезизвестния Лука Рубиначи, английските модни предразсъдъци и превземки по католическа линия, есенциално въплътени във феномена на макаронизма и един особен хедонизъм, свързан с понятието soive.

Soive е понятие на артифицирана наслада от обличието в галантни епохи. Макаронизмът е афектация на английското късно рококо в сферата на прециозната мъжка елегантност, когато подражанието на френски дворцови образци сред денди взема връх, нелишен от куриозност, ала примамлив с остроумието си. Белите копринени чорапи и салонните пантофи, инкрустирани с брилянти, разбира се, са отдавна поотминали, освен в английския кралски двор, ала вътрешният джоб на мъжкия жакет е едно малко наследство от времето на макаронизма.

И тъй, чудесната колаборация между италианската сартория, английските предразсъдъци и невероятните макаронически предпочитания към редки цветове в прециозни епохи дава есенцията на мъжката елегантност а ла Пити Уомо, в известен смисъл, ултимативно безвременна.

Господа от цял свят по време на Pitti Uomo 89

Доминираше синьото каре и райе, развласените кашмири в цвят камила и винено, сдържано консервативни костюми, взривени от точки, фльорони и други тапетни мотиви, елеци върху саката, комбинации от биещи се карета, райета и точки, иронична деконструкция, Op-art, етно. За цветовете на чорапите да не говорим. Какъв по-добър повод от това да се върна от Флоренция с жабешко зелена папийонка на сини капки… Следващият път във Флоренция - с бричове и тюрбан а ла Козимо Медичи… Чин-чин!

Фото: © Fashion.bg