Група XXL: нова живопис

На 23 февруари в столичната галерия „Юзина” при засилен интерес беше открита изложбата на група XXL. Десислава Монева, художествен директор на Галерия ЮЗИНА, откри експозицията като очерта накратко нейното детонаторско значение за съвременното изкуство и подчерта необходимостта от нов подход – творчески, идеен и технологичен към горещите теми на авангардното изкуство. Сред множеството ценители, журналисти, колекционери се открои звездата от сериала „Седем часа разлика” актьорът Ники Сотиров, както и проф. Любомир Стойков, Анета Сотирова, проф.Греди Асса, Вадимир Агов и др. По-долу ви предлагаме словото на куратора на изложбата проф. Свилен Стефанов, с което бе открита изложбата, както и лаконично представяне на главните действащи лица.

"Изложбата в галерия „Юзина” представя живописни творби на авторите от създадената през 1994 г. група XXL. Този кръг се свързва предимно със съществувалата между 1996 и 2003 г. едноименна софийска галерия. Вече повече от десет години авторите от ХХL работят на две „групи” – в България и САЩ. Хубен Черкелов, Косьо Минчев и Георги Тушев живеят в Ню Йорк. Генади Гатев е в напрекъснато движение между Европа и Северна Америка. А другите неизменно устояват славата си на дразнител за пазителите на културното статукво в собствената си страна. Мнозина още си спомнят, че имената на някои от най-популярните изложби на кръга XXL звучаха като „Нова българска живопис” (1996), „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Българският пейзаж като метафора” (2001) и „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001). За добро или за зло (въпрос на гледна точка) дори най-недобросъвестните интерпретатори няма как да подминат присъствието и влиянието на XXL от 1990-те години до днес.

След ретроспекцията, проведена в СГХГ, и изложбата в галерия „Академия” през 2010 г., настоящата експозиция отново осветява част от актуалната работа на групата, в която освен основателите са включени и автори, включили се в нейната работа с течение на времето. Без да съществува предварително планиране, днес те се изразяват предимно със средствата на живописта. Затова и тази изложба се нарича просто „Нова живопис”. Но тя не показва и напълно обичайното разбиране за живопис. Това е живопис, подчертано многолика – от концептуално „сериозна” до постабстрактна или експресивно безотговорна и пародийна. Визията е семантично усложнена, пречупена през интелектуално коварен семантичен пласт, надничащ зад материите, техниките и жестовите похвати, употребени от художниците. XXL разиграват картите на исторически нормирани изобразителни езици – с пълното съзнание за травеститната им вторична употреба."

За авторите

Косьо Минчев работи силиконова живопис, която при желание може да се разтяга. Неговите изградени със силиконови бои сребристи „северни пейзажи” са геометрично „касетирани”, създавайки някаква трудно дефинируема нордическа неоромантика.

Хубен Черкелов е автор на неоекспесионистична, подчертано пастьозна живопис, която върви по ръба на поп-артовския цитат. Независимо дали става въпрос за образ, взет от медиите, киното, от класически образци на изкуството или от банкнотите на различни държави.

Георги Тушев е един от първите, които поставиха въпроса за концептуалната живопис в българското изкуство. Принципно той създава дигитално морфирани образи, които впоследствие материализира чрез класически живописни средства.

Генади Гатев работи на границата между фотография и живопис. Софтуерната обработка на фотографския образ води до почти класически живописни внушения. Характерно е, че този автор често сменя визуалните си стратегии.

RASSIM работи с различни не-художнически материали. Като урина или отработено моторно масло. Урината като скрит автопортретен код на тялото. В портрета на Мадона е използван и златен варак.

Иван Кюранов използва рисунките, които ръката му автоматично създава, докато например говори по телефона. Преднамерено тази случайност на образа се опредметява в рационално изведена живописна форма.

Борис Сергинов работи с фотообрази, миксирани чрез софтуерни манипулации и надживописвани с акрил. В неговите голямоформатни винили може да бъде открит един преднамерено буквален „социален реализъм”, като този на горящите автомобили.

Свилен Стефанов работи едновременно в областта на фигуралната и абстрактната живопис. Тук е ред на абстрактната.

Росен Тошев реализира своя фотореализъм на базата на съсредоточено проучване на света през обектива на фотоапарата. Затова неговата бавна педантична ръка сякаш създава фотография със средствата на живописта.

Димитър Яранов е подчертано социален автор с богат живописен почерк. В неговите платна живописната материя по удивителен начин се преплита със суровия взор на документалистиката.

Петер Цанев е единственият, който се изявявя в изложбата с инсталация. Но това не е случайно получило се противоречие, доколкото предметите и материите, които използва, притежават подчертано живописно внушение. Цветът в неговите инсталации е не по-малко важен от „реализма” на присъствието на конкретните вещи.

Снимки:

1. Петер Цанев

2. Борис Сергинов (Горящи коли)

3. Косьо Минчев

Галерия ЮЗИНА, ул. Московска 11, 1000 София Изложбата е от 23 февруари до 20 март 2012г.