Захарта - сладък приятел или убиец

   Захарта-сладък приятел или убиец

Според световните норми чрез захар трябва да се добавят не повече от 10% от дневните калории.

Още в древността хората са знаели, че сладката храна е по-приятна на вкус, отколкото горчивата, но е било много трудно да я намират - достъпни за тях са били само плодовете и медът.
В средата на първото хилядолетие пр.Хр. в Индия местните хора започнали да изваряват праха от сока на захарната тръстика. Полученият продукт първоначално използвали само като лекарство, но след време хората започнали да подслаждат с него различни ястия.

След неколкостотин години плантации за захарна тръстика се появяват в Китай, а после и в Персия. Европейците дълго време не са произвеждали захар, а вносната е била много скъпа. Едва през 1747 година немският химик Андреас Марграф открива, че кристална захар може да се получава от цвеклото. В резултат на това продукта поевтинял рязко и станал достъпен за всички.

Много скоро обаче науката установява и неприятните последствия от захарта - от нея се развалят зъбите и фигурата. Лекарите побързали да я обяват за световно зло.

Дори и днес някои диетолози наричат захарта “убиец” и я обвиняват за всевъзможни болести - от неврозата при децата до рака при възрастните. Мнозина използват израза “бялата смърт”.

В действителност, много от обвиненията към захарта не са верни. Доказано е, например, че децата, които ядат много сладко, не страдат от хиперактивност, както се е смятало преди. Но всички лекари са солидарни: от прекомерната употреба на захар се затлъстява, защото това е висококалоричен продукт, който практически не съдържа витамини, минерални вещества или целулоза. Този, който употребява в храната си много захар, яде и друго, а това са допълнителни калории и съвсем естествено човек започва да дебелее.

Захарта на кристали или на бучки е само един от видовете захар - захароза (съдържа се в цвеклото и захарната тръстика). Още съществуват фруктоза (в плодовете и меда), малтоза (в покълналите зърна), глюкоза (в меда на плодовете) и лактоза (млечна захар).

Природният вид захар, който се съдържа в плодовете е по-полезен от чистата захар на кристали. Но и тук се крие опасност - човек трудно може да контролира количеството захар, което консумира.

Колко захар може да се приема без да се вреди на здравето? През 2003 г. Световната здравна организация (СЗО) даде свой отговор на този въпрос - не повече от 10% от калориите, които са допустими за деня. Изчислено в грамове се получава количество от чиста захар не повече от 60 г за мъжете и 50 г за жените. Не трябва да се забравя, че в 1 бутилка газирана напитка също се съдържа захар - около 40 г. Ако сме добавили захар в кафето или чая, то това означава, че нормата за деня е изчерпана.

Много диетолози възлагат големи надежди на заместителите на захарта - изкуствени хранителни добавки, които са стотици пъти по-сладки от захарта, но са лишени от нейната калоричност.

Последните изследвания обаче показват, че захарозаместителите също повишават апетита и човек отново започва да пълнее. В големи количества те вредят и на стомаха. Много специалисти твърдят, че те са като цяло вредни за здравето.

В редица страни изкуственият подсладител цикломат е вече забранен, а той е 30 пъти по-сладък от захарта. Учени твърдят, че той може да доведе до бъбречна недостатъчност. Други заместители също са обвинявани нееднократно в наличието на странични ефекти, но тяхната вредност все още не е научно доказана. Здраве.bg