Мартина Вачкова: Вярвам, че най-доброто ми предстои

Лора Трайкова, Actualno.com

След "Защо не?" "Жените" е второто предаване по БНТ, в което актрисата Мартина Вачкова влиза в ролята на единствен водещ. Но тя не присъства в него само като централната фигура, даваща думата на всички гости. Признава, че в момента то отнема най-много време от ежедневието й, защото в стремежа си да поддържа и актьорските си умения, Мартина подготвя монолози за него, а и търси гости и теми наравно с останалите хора от екипа на предаването. Въпреки болестта си и единственият ден за почивка, който й беше останал заради многобройните ангажименти, и въпреки тъгата в очите й над неизменната усмивка, тя покани actualno.com у дома си.

По какъв начин присъстваш в "Жените" освен като водещ?

Мартина Вачкова: Имам страхотен екип. Правим предаването с Асен Аврамов и Таня Шахова, които са просто желязни. Имаме две сценаристки, студентки по журналистика. Парадоксално е, че едно предаване за жени и с жени, се движи от един мъж - Асен Аврамов, който има любопитство, уважение и почит към жената и е най-активният от всички нас.

Иначе си говорим какво на мен ми се прави, какво ми е интересно в момента, всеки от нас може да предлага теми и гости. Лошото е, че моят съвсем не малък опит вече показва, че ние можем да измислим най-хубавите теми, но като нямаме точните хора, с които да ги изговорим, те не могат да се случат. Имам голям опит със себеседници и вече знам, че има хора, които могат да ти разкажат много интересни неща, но не ги разказват обаятелно. Можеш много добре да пишеш и да излагаш мисълта си, а да говориш бавно и заспало, така че никой да не те чува. Постоянно съм в битка със себе си, защото искам да каня хора, които познавам и са интелигентни, но просто не печелят като говорят. Понякога каним хора, които нямат какво толкова да ни кажат, но и мъничкото, което могат да споделят го правят заразително и чаровно.

Стигнах до извода, че важното е да намериш интересен човек и за него да измислиш темата. А не обратното. Приятелите ми харесват предаването, искат да идват в него и тогава аз ги питам: "Кажи ми за какво ти се говори?" Искам като дойдат при мен да изкрещят, това което ги интересува, а не да го изшептят.

Когато погледна събеседниците си и вече знам кой ще поведе разговора. Знам докато говоря с две жени, ако прехвърля топката на едната дали ще може да я поеме или ще бъде смазващо за нея. Иска ми се да дам думата на някоя по-фина и тиха жена, но другата я захлупва, надговаря. И щом това се случва, то е истината, нея ще гледат зрителите и тя ще е интересната.

Много интересни неща преживях покрай това предаване. Много неща научих и сега разсъждавам върху въпроса как трябва човек да се пласира, как да се представя. Иска ми се да имам такива курсове със студенти от НАТФИЗ, Консерваторията или Художествената академия. Щом си се захванал с публична професия, ти ще трябва да даваш интервюта. Забелязвам как много хора просто не могат да извадят най-доброто от себе си. Случва се талантливи гости на предаването да се затварят в себе си, заекват, гърчат се, не могат да представят най-добре това което знаят и могат.

За актьора не е ли по-лесно да може да се представи себе си, защото като актьор той е свикнал да изпълнява различни задачи, които го учат на много допълнителни умения.

Всъщност не. Актьорът е свикнал да се изразява чрез чужди текстове и герои. С актьорите ми е най-трудно, защото те непрекъснато са в някаква роля. Те са силни в това да интерпретират чужд текст. Искам да науча младите актьори да разберат, че трябва да бъдат личности. Можеш да играеш страхотни роли и да те аплодират, но публиката иска да знае и какъв си в живота, да се докосне до теб. Има много занимателни на сцената, а в живота скучни хора. Дори ако си със съзнанието, че в живота не си много интересен човек, трябва да оформиш и предсатвиш и малкото, което имаш.

Моят баща (Григор Вачков - бел. ред.) ме научи на нещо много важно. Отива ведъж на интервю във "Всяка неделя", което стана много известно в последствие. Аз го попитах: "Какво ще говориш като не знаеш какво ще те пита Кеворк? Не се липреттесняваш?", на което той ми каза: "Не е важно какво ще ме пита, а какво аз искам да кажа. Когато отиваш на интервю, трябва да си наясно каква е в момента каузата ти, за какво искаш да говориш."

А каква е твоята кауза в момента? За какво искаш да говориш?

Много съм тъжна в момента. И мисля, че когато човек е така притеснен не бива да дава интервюта...

Четох в скорошно твое интервю за драмата, която се е разигравала в твоето семейство и искам да те поздравя, че си намерила смелост да споделиш за нея, защото на много жени се случва да преживеят домашно насилие, но си мълчат от срам.

Важното не е да споделят, а да вземат решение и да се спасят от този тормоз. Много жени живеят, зачеркнали себе си и си казват: "Ами явно така ще е до края." Няма такъв филм! Най-много трябва да обичаме и да се грижим за себе си. Аз нищо не можех да върша затова, защото живеех по този начин. Много жени търпят домашното насилие в името на детето.

Не, в името на детето трябва да търсиш любов, да си усмихнат, да си щастлив. Защото те усещат всичко.

И най-малките колебания в отношенията между родителите.

Да, и не само. Те усещат и нестабилността на родителите. Не знам дали съм го чела някъде, но няма щастлив човек, който е бил нещастен в детството си. Престъпниците, убийците, изнасилвачите са имали много тежко детство. А всички успешни хора - ето мен ме приемат като успешна жена и това е, защото съм имала прекрасно детсво. Човек е това, което е било детството му.

Ако не успее да се справи с травмите на детството си.

Когато ме питат: "Защо ти е толкова леко, защо си толкова усмихната?" аз отговарям: "Това е детството ми." Аз съм била само галена, прегръщана, целувана по милион пъти на ден. Толково много обич съм получавала, че тя е в мен. И затова трябва да спестя на детето си всички драми. Аз дори много късно се спасих. До 5-годишна дъщеря ми чуваше крясъци, беше свидете на битките ни. Не знам как ще й се отрази. Чувствам вина. Тя в момента се дръжи страхотно, на 11 години е, но се опасявам след време да няма страхове от мъжете, да си притеснява да общува с тях.

С течение на времето, когато детето придобива собствен опит и вижда все по-зряло нещата, би могло да ги трансформира и да разбере, че това, което е засягало теб, не засяга нея.

Да, но ние повтаряме това, което сме видели. Аз имах и положителния опит от родителите си, и отрицателния. Майка ми се е оженила адски млада. Било й е много трудно да отглежда дете, да учи и да поддържа дома. Аз съм свидетел на това и знам в душичката си, че така не е добре да се прави. И направих обратното. Родих дъщеря си много късно. Тя пък ще стъпи на моя опит - вижда как аз съм изхабена и неспособна да тичам и да играя с нея, защото съм вече уморен човек. Надявам се, че тя ще направи нещо по средата. Но аз съм била свидетел на обичта между баща ми и майка ми и за мен това беше най-естественото нещо.

На какво искаш да научиш детето си?

Да се обича и да се харесва. Разибра се, искам да е жива и здрава. Да е щастлива! А ще бъде щастлива ако има лек характер и с него да преминава през уроците на живота. Да има късмет и да си го предизвиква. В момента чета много хубави книги как да възпитаваме детето си в положително мислене. Налепила съм мисли из цялата къща. Всяка вечер когато й пожелавам лека нощ с нашия задължителен ритуал от гушкане и целуване, й казвам: "Мисли си, мамо, колко хубав ден ще бъде утре, как всичко ще ти се случва леко." Тя има първи любовни трепети в момента и е толкова сладко, че съм свидетел на тях.

А тя проявява ли интерес към работата ти?

Не. Обича различните изкуства, но актьорската професия й е малко далечна. Тя обича да танцува.

Ти сподели, че за актьора е трудно да бъде себе си, например когато участва в някакъв реалити формат. Но работата му неминуемо предполага той да общува с журналисти. Доколко за теб е полезно да споделяш лични неща, да разкриваш себе си пред зрителите, читателите и слушателите?

И аз това се чудя. Има хора, които смятат, че колкото по-отворен си, толкова си и по-раним. А аз вярвам в обратното. Надявам се, че ставам по-силна. Естествено, че се притеснявам, че съм пълна, но ако не говоря за това, по-добре ли ще се чувствам? Смятам, че човек научава повече не само като чете за чуждия опит, но дори когато разказва за себе си това му помага да вижда нещата по-ясно. А и като чуеш как ще бъде интерпретирано или коментирано казаното от теб, също ти се наместват нещата. Аз изобщо нищо никога не крия. Учена съм да казвам истината от малка. А и като жена не мога да хитрувам. И колкото и да губя от това, не смятам, че трябва да се променя.

Спомням си когато родих Рада, тръгнахме на голямо турне с "Каналето". На един от концертите излязох на сцената и казах, че преди 45 дни ми се е случило най-хубавото нещо в живота ми, раждането на дъщеля ми и стадионът започна да скандира името й. Изпях им една приспивна песен, посветена на Рада. Целият стадион беше като едно море от пламъчета от запалки насреща ми. Аз пеех и си мислех, че съм сред звездите. Наистина най-щастливите ми мигове са били тогава. Когато слязох от сцената в еуфория, една жена ми каза: "Не се отваряй толкова!" А аз: "Какво говориш!?" Разбира се, че се отварям за тази обич и я приемам." А тя ми каза, че ако в цялата тази обич има един единствен човек, който ми мисли лошото, то ще е много по-силно и ще ме застигне.

Някъде остана в мен този страх. Но не се промених.

Да, от една страна тя е била права, но от друга, ако човек се затваря, той няма да получи нито хубавото, нито лошото. Мисля, че вие артистите, певците имате страхотната привилегия да получавате цялата обич на хората срещу вас. Усещала съм единствено положителна енергия на концерти, например.

И в театъра е така - срещу теб има грейнали лица, които ти ръкопляскат и искат да се качат на сцената... Но тежката мисъл, тя много лошо наранява. Четох, че 9-10% от хората около нас нямат отношение към нас, а останалите или искат да ни помогнат, или - да ни спънат. Аз не знам колко от моите познати казват: "Давай, браво!" и колко казват: "Разкарай се!" Чудя се дали щастието е в зависимост от тези проценти; лекотата, с която преминаваш през живота дали е зависима от тези проценти.

Може би щастието е зависимо и от начина, по който се справяме с доброто и лошото, което ни се случва.

Аз винаги казвам, че най-доброто ми предстои и виждам знаци, че това е така.

А какво представлява най-доброто за теб?

Естествено, че се надявам, че ще се развивам в работата си, но за мен най-важно е да съм щастлива и обичана. Колко успели хора има около мен, които са самотни! Аз не искам това за себе си. Хармонията за мен е най-важното нещо. Знам, че каквито разочарования да имам, идва нещо по-добро.

Но също така има моменти, в които толкова гадости ми се случват, че как да повярвам, че идва нещо по-добро?!

Може би с помощта на това, което казваш на дъщеря си всяка вечер.

Да, може би.

Предстоят ли ти непосредствени проекти в театъра или киното?

Важно ми е, належащо ми е да участвам в нещо ново в театъра. В момента с театър "Искри и сезони" играем "Михал Мишкоед" из страната с огромен успех. Искам обаче да играя нещо в София. Много е трудно да намериш текст. В такъв момент съм, че искам да изиграя нещо специално за себе си. Разговаряла съм с Мария Касимова, с която взаимно се харесваме, и тя ще ми напише моноспектакъл, само да има време за това. Имам друг много близък приятел, Юрий Дачев - играла съм негови текстове, много го харесвам, а и той мен, но и той е много ангажиран.

Ако събера всичко, което съм изиграла в "Ку-ку" и "Каналето" ще се съберат часове спектакли. Имам сред тях много готини образи, които са обичани от хората. Ето, кака Сийка беше възкресена с една реклама, но има и други знакови образи. Ако някой събере тези хубави тестове и ги оформи като монолози, ще се получи много хубав моноспектакъл. Така че, идеи имам - време нямам.

А с какво е заето времето ти?

С предаването. Работата ми в него не е просто да вляза в студиото и да снимам епизодите. Аз държа в "Жените" да има актьорски моменти, смешни епизоди, с които да поддържам актьорската си форма. Имам огромна нужда да пея, да играя, да се чувствам добре като виждам как хората се забавляват с мен. В "Денсинг старс" през двете минути, в които танцувахме с Георги Мамалев, публиката крещеше! Да изтръгнеш такава емоция от хората е прекрасно.

Искам да правя веднъж седмично предаване "Мъжете", в което да коментираме останалите предавания от "Жените". Но ако вместо да чакам се бях заела да си построя телевизия, щях да имам телевизия и предаване сега. Не мога с никой да говоря в БНТ. Имаме идеи как да си развиваме предаването, но малко съм се отчаяла от трудността, с която се реализират. Иска ми се да развиваме предаването по посока шоу, но в сутрешния час това е невъзможно. А и дори ми се прави нощно или късно вечерно шоу, в което да не се притесняваме, че говорим много за секс или мръсни думи.

С различните роли в актьорската професия, с многото превърплъщения, сред които и работа в телевизия, може ли да се каже, че е повече зареждащо или изхабяващо да знаеш, че след края на живота на една пиеса, на едно предаване, не знаеш какво те очаква?

Ще ти отговоря така - представям си, че аз съм като една чаша. На тези години тя трябва да е пълна с постиженията ми. Когато правиш една роля, ти даваш от себе си, но и получаваш много. Така се поддържа баланса в чашата. Ако повече даваш, а по-малко получаваш, той се нарушава. Аз чувствам, че колкото давам, толкова получавам. Не се чувствам ограбена, а обогатена. Паметта на актьора е нещо невероятно - колко много информация получаваш и тя все остава някъде.

Снимки:

1. и 2. Мартина Вачкова
© Actualno.com