ЛИЦЕТО НА „ГАЛИНЕЛ” – ОТБЛИЗО...

Интервю с Десислава Денчева

Интервюто взе: Десислава Мандраджива

Кога се запозна с пустинята и какво беше първоначалното усещане, когато я видя?
Бях на дванадесет години и за първи път бях в Арабска държава – Либия. Ако ме питате дали до този момент съм имала някакви очаквания – ще ви кажа не – просто едно дете, което по стечение на обстоятелствата беше попаднало там. Едно обаче помня със сигурност – в момента, в който се докоснах до златистите пясъци на Сахара и се взрях в хоризонта и видях единствено и само пясъчни дюни, проблясващи в хиляди тоналности на перления цвят докъдето погледът ти стига... – почувствах свобода, такава свобода, която до днес никое друго място не ми е дало. Тялото ти губи очертания и ти си не просто част от това място - ти си това място!

Защо си струва да се връщаш там?
Защо си струва да се връщам там ли?! А вие защо се прибирате в къщи? Усещането за уют – това е! Днес вече знам, че нося приключенска душа – ако за някои от нас домът носи усещане за семейство, уют... то за мен пътешествието е това, което ме зарежда и общуването с всички тези непознати за повечето хора – бербери, бедуини, тауреги ми носи неописуема емоция. Щастлива съм, че съм намерила себе си!

2008

Кой от градовете разпилени сред пясъците на Сахара открадна сърцето ти?
Нека да помисля... Интересен въпрос! Гдамес – намира се в сърцето на Сахара, на около 600 км югозападно от Триполи, Либия, 14 км от Алжир и само на 7 км от Тунис. Градът се състои от над 1 600 „сгради” в най-причудливи форми, заобиколени от 225 хектара оазис и ръчно-прокопани канали, бликащи от вода. Солена, сладка и минерална вода се срещат тук – изключително рядък пустинен Рай! Създаден е 2 000 години преди Христа и е известен по цял свят със своя годишен Фестивал. Първото, което ме впечатли по време на Фестивала ли? Цветовете! Повярвайте ми, до този момент не бях виждалаа такова изобилие от цветове! Абстрактно съчетани, абсурдно натрупани, очите ти просто не могат да поемат толкова много информация от нюанси, събрани на едно място. Всъщност така са облечени местните жени по време на Фестивала – скупчени на едно място, накичени сякаш с безброй гривни, гердани, муски, пендари и обеци, погледът ти имаш чувството че полудява! Фестивалът е уникален – провежда се само веднъж в годината – в средата на октомври и продължава три дни – резпръснат е на над 40 места във и извън града и представя традиционните берберски занаяти, музика, танци, храни и ... надбягвания с камили.

Всички берберски жилища без изключение са без прозорци – единствено в горната част на тавана има миниатюрен правоъгълен отвор, през който се процежда слънчев лъч, който е така математически изчислен, че пречупвайки се през призмата на хиляди мънички огледала да освети вътрешността на цялата къща. Ритуален кът – той присъства във всяко жилиже. Разположен винаги в един от ъглите на помещението, този кът представлява шатра от ръчно-тъкан текстил в хиляди, хиляди цветове. В него местните жени имат право да влезнат точно три пъти в своя живот – през първата брачна нощ, когато ражда първото си дете и в случай че почине съпругът й и остане вдовица. Сами се досещате, че думата „мебел” ту е просто непозната. Има вградени ниши, похлупени от тежки дървени капаци, ръчноукрасени с пъстри рисунки, предимно на религиозна основа – те буквално приковават погледа ви...

2008

Разбира се, сещам се и за Бейрут, Ливан, когато по време на един от престоите ми в 3 00часа през нощта имаше опит за военен преврат, и прекарах няколко дни в района н Хизбулла. Сещам се и за Асуан, и по-специално .... – закътани нубийски селища на юг, по поречието на река Нил – смята се, че местното население са истинските потомци на древните Фараони. Негроидни, на външен вид те не приличат на типичните араби, говорят на странно наречие помежду си и отказват да научат на него дори местните араби. Живеят в полигамия, мъжете имат до четири жени, но... се женят само помежду си. Сещам се и за берберски селища в сърцето на Сахарската пустиня в Тунис, където местните живеят в „къщи” прокопани 10 метра под земята!!! Веднага изплуват в съзнанието ми спомени от т.нар. Малка Петра – намираща се на около 15 км от Петра, Йордания. Тук местните бедуини живеят в пещери, изключително гостоприемни са и те посрещат с дъхаво наргиле и месо, приготвено пред теб на огън, в сърцето на самата пещера. И, разбира се,не мога да не спомена Дубай – истинско архитектурно произведение на изкуството! Едно от любимите ми предизвикателства е сафари в сърцето на пустинята. На около 2 часа от този ултра луксозен град, се намират пустинни бедуински „биваци”, които впечатляват със своята непринуденост. Пътят до тук ти носи истински адреналин, имайки предвид бясната скорост, с която тук местните шофират и буквално „сърфират” по пясъчните дюни. В самия стан можеш да се докоснеш до типичната арабска атмосфера – има кът за наргиле, възможност да се разходиш с бъги из пустинята, традиционна кухня и разбира се ориенталски танци. Гледаш залеза на слънцето, седнал си на земята, ядеш с пръсти и повярвайте ми, всичко ти е вкусно, ужасно вкусно!!!

2008А кой от обичаите на бедуините те изненада?
Може би една от най-учудващите традиции за мен продължава да бъде многоженството и това, че всеки един мъж има право да живее с четири жени едновременно. Но пък това прави според мен светът интересен и интригуващ – именно контакта с хора, които имат различен от теб начин на мислене и ритъм на живот.

Как се чувстваше една млада и красива жена там?
Като навсякъде по света. Но ако трябва да бъда откровена, когато съм в Арабска държава се чувствам жена в пълния смисъл на думата, колкото и странно и непознато да звучи това за повечето хора. Смятам че е пресилена и преувеличена представата ни за този свят и това идва може би от незнанието – всеки е чувал или чел нещо, но много малко са хората, които са живяли и истински са се докоснали до арабската култура.

Как създаде „Харем”?
Идеята за един такъв проект идва много преди самото събитие. Започнах да работя върху ревю-спектакъла близо половин година преди това. Не всеки е имал възможност да види и почувства пустинята, ето защо дадох най-доброто от себе си да пресъздам всичко това, което бях видяла в Йордания и т.нар. Червена Пустиня – Уади Руум. Изсипахме „тонове” червеникав пясък върху Античния театър в Пловдив – разбира се, за да постигнем абсолютно същия нюанс „си помогнахме” и с осветлението, използвайки специални филтри... „Построихме” истинска йорданска бедуинска шатра, тежаща близо тон... Всъщност екипът ни само помагаше на бедуина, чиято шатра бяхме транспортирали в България, а той бе наш гост специално за спектакъла. Монтирахме с кран високи над 10 метра екзотични палми, за да пресъздадем усещането за оазис в пустинята... Бенда на Калин Вельов композира специално музика, върху „подложка”, която съответстваше на сценария на ревюто и тази музика, изпълнена на живо буквално „взриви” публиката... Главна роля в „приказната ревю-история” бяхме отредили на Йорданския Консул – Хасан Ал Бармауи.... и това не бе случайно – неговият българо-арабски изказ допълваше усещането за автентичност... И т.к. гостите ни бяха близо 3 000, монтирахме две огромни видеостени, които в близък план излъчваха екзотични кадри от филма, който заснехме преди това в Йордания, Петра. И се получи!

2008

Ще има ли втора колекция като „Харем”?
Всички наши ревю-спектакли са единствени и неповторими. Всички те се снимат в реално време и ще ви излъжа, ако кажа че всичко се случва по сценарий, разбира се има известна доза импровизация – все пак в продължение на три дни работят над 150 човека върху сцената, осветлението, декорите, озвучаването, сценария... мога да изброявам часове! Истината е, че единственото условие да има такива моменти и те да останат забелязани единствено и само от сценариста и режисьора на спектакъла е професионализъм. Горда съм с екипа, с който работя! В този смисъл втори „Харем” няма да има, но затова пък има и трети филм „ГАЛИНЕЛ” – Екзотично сафари в Египет...” който се върти по телевизиите.

Определяш ли тази колекция като романтична и не мислиш ли, че тя имаше такъв шеметен успех именно заради шанса жената да се превъплати в източна принцеса?
Готова съм да се обзаложа, че почти няма човек, който да не е чел „1001 нощ” - приказките на Шехерезада и който поне за миг да не е поискал да „се пренесе” там. Нашият отдел „психология” бе отчел този факт и ние бяхме подготвени за успеха, който ще последва. „Приключенска” визия на колекцията, екзотични места и майсторско филмиране – това е формулата на успеха!

Смяташ ли, че съвременната жена изгуби част от чара си?
Не, наистина не смятам. Ако попитаме десет различни мъже каква е асоциацията им за чар съм убедена, че ще получим десет различни отговора... И това е напълно естествено! Убедена съм, че съвременната жена не е загубила част от чара си, просто всяка една от нас трябва да намери онзи, който ще има „очи” да го види, когато другите просто гледат...

Чували сме, че арабската кухня е една от най-здравословните, мит или истина?
Може би се смята за една от най-здравословните заради прочутия си пикантен привкус. Всъщност „пикантен” е меко казано... „Ариса” така се казва типичния арабски лютив сос, изглежда като лютеница, но повярвайте ми, няма нищо общо!!! Разбира се, всички тези вкусови предпочитания могат да се култивират и с течение на времето, така както се случи с мен – в момента не мога да живея без „ариса”.

Любимо ястие? Какво има в него?
„Кус-кус” – традиционно арабско ястие, приготвя се в къщи, трудно е да го опишеш, трябва да го опиташ!

Какви са залезите над Сахара?
Залезите и изгревите са едно от най-незабравимите романтични преживявания в моя живот. Не се сещам кога друг път можеш да видиш такова изобилие от огнено-червени нюанси, ефектно контрастиращи на златисто-перлените отблясъци на пясъчните дюните – пустиня и огън в яростна надпревара за надмощие.

А какво е чувството да имаш пясък между пръстите?
Усещането мога да го сравня единствено с живота и неговата неповторимост - никога не можеш два пъти да загребеш едни и същи песъчинки в шепите си, нали?! Просто докато пясъка е в шепите ти и се процежда между пръстите ти – чувствай!!! - това усещане няма да се повтори никога точно същото...

Последно... Най-желания осмомартенски подарък за теб е...?
Всяка сутрин се събуждам с усещането, че денят ми е подарък!