Как да подкрепим българския фолклор

Повод да напиша тази статия е видеото на Иван Кулеков, с което той представя тъжната съдба на ансамбъл „Филип Кутев“. Оказа се, че тази емблематична за културата на България институция, която тази година навършва 65 години, е доведена до ръба на нищетата и оцеляването. Но разсъжденията ми се отнасят за българския фолклор като цяло и това, което може да се направи, за да съхраним богатството, което имаме.

Като се замисля, аз не познавам българския фолклор в детайли. Мога да играя няколко хора, знам имената на няколко фолклорни състава, но никога до преди една-две години не съм се интересувала от фолклора. В общи линии смятам, че това е характерно за повечето млади хора (към които все още ми се иска да се причислявам). Въпреки това имам отношение по темата и бих искала да помогна нашият фолклор да стане популярен в световен мащаб, какъвто е бил и преди.

Ето малко информация за ансамбъл „Филип Кутев”, споделена от Българското Национално Радио преди 5 години:

„Песните на Филип Кутев са вдигали на крака публиката по цял свят – първоначално в изпълнение на създадения от него през 1951 г. Държавен, днес Национален фолклорен ансамбъл в София, а по-късно като част от репертоара на българските народни хорове, нароили се през годините. С делото си като композитор и създател на първия професионален фолклорен ансамбъл у нас, Филип Кутев се превърна в значима личност за нашата култура. Той е българският музикант, повлиял и на световните музикални тенденции. Светлина по този въпрос хвърля статия на продуцента Джо Бойд във вестник “Индипендънт” по повод гостуване на ансамбъла в Лондон. Бойд разяснява, че ансамбъл “Филип Кутев” не се вписва в клишето, което преследва уравниловка на фолклорното богатство. Авторът оценява музикалния гений на композитора Филип Кутев, поставил началото на т. нар. „световна музика”.

Създавайки ансамбъла, идеята на Кутев е да въведе българската народна традиция в семейството на сценичните жанрове. Това постига в екип с хореографа Маргарита Дикова, с филолога Мария Кутева – негова съпруга, с диригента на оркестъра Иван Кавалджиев, художничката Нева Тузсузова, създала прекрасни костюми за състава. За каузата работят още видни имена на културата ни като художниците Дечко Узунов и Илия Бешков, композиторът Красимир Кюркчийски, поетите Ламар, Найден Вълчев…“

Замислих се, защо е успял Филип Кутев, а днес ансамбълът няма същите успехи?

Един приятел напоследък често ми повтаря следната  мисъл: „Ако не си първи, значи си последен“. А Филип Кутев е бил пръв. Той пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света - „Полегнала е Тодора“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Кажи, Ангьо“ и още много други.

Но първенството не трае вечно. Всичко се променя и всеки трябва да защитава своето място. Днес има много ансамбли и състави, но как те могат да бъдат конкурентноспособни на световната сцена? А и на българската също. Колко от вас са посещавали платени спектакли на български фолклорни състави? Какво правят тези състави, за да ни привлекат като публика? Предлагат ли нещо ново и оригинално? Сигурно много от вас биха казали, че фолклорът не трябва да се променя, трябва да е автентичен. Но ако по този начин той не може да съществува, не е ли по-добре да се помисли как да предложи нещо ново, което да пленява младите хора не по-зле от чалгата или рока, или от салсата и зумбата?

Според мен българските фолклорни състави трябва да измислят модерни стратегии как да печелят и как да привличат публика. Защо трябва фоклорните състави да чакат наготово да бъдат финансирани от някого, след като те имат шанс да заемат своето място в шоубизнеса? Ако те забавляват публиката, няма ли тя да им се отплати?

Аз мисля, че отговорът е очевиден. Фолклорните състави трябва да имат нови идеи, бизнес стратегии и добър мениджмънт. Те трябва да бъдат разпознаваеми в световен мащаб.

Естествено,  държавата е добре да помогне за тази кауза. Аз съм за подкрепата на Национален Фолклорен Ансамбъл „Филип Кутев“. Но все пак нека помислим заедно, какво да направим, така че българският фолклор да няма нужда от спонсорство, да може той да стане световно известен и вместо на него да му се помага, той да помага на България.

Най-силното оръжие на българските фолклорни танци са неравноделните тектове, с които те са уникални в световен мащаб. Неравноделен размер е музикален размер и респективно определеният от този размер такт, при който различните ритмични групи в рамките на един такт не са равни по продължителност.

Неравноделните тактове са ключът към здравословното влияние на тези танци и ги правят различни от всички други танци по света.
Според проучване на група учени танцът действа на нервната система успокояващо и тонизиращо. Забравят се проблемите и човек става по-весел и спокоен.

Други полезни ефекти на българските танци са:

• Сплотяване, единство на танцуващите
• Танцът зарежда с положителна енергия
• Българските танци предават многовековна традиция, завещана от траките
• Космически ритми – Хорото е енергетичен модел на нашата Слънчева система, движи се обратно на часовниковата стрелка като небесните тела с епизодична промяна на посоката – по подобие на епизодичното ретроградно движение на планетите от гледна точка на Земята
• Хорото създава мощна вибрация (идеята е била хората да се съединят с Космоса)

Защо да не разпространим това богатство и сред другите народи? Защо ние можем да танцуваме салса, а другите народи да не танцуват ръченица или Дунавско хоро? Как може да стане това?

• Българските хореографи и танцьори могат да обучават чужденци на български танци и да печелят от това
• Българските танци могат да станат част от туристическите пакети на българските туроператори
• Българските танци и народни песни могат да участват във филмови продукции – вече има не един пример на холивудски продукции, които ползват българска музика
• Танцовите спектакли могат да обучават и да разказват истории – те могат да предлагат на зрителите напечатани кратки разкази, както примерно оперите имат либрето
• Децата от началните класове могат да посещават български танцови спектакли, като по този начин ще ги подкрепят и ще се запознаят от малки с българския фолклор, така както посещават театър почти всеки месец групово, организирани от училище
• Фолклорните състави могат да модернизират облеклата си, за да бъдат по-близо до младите хора
• Фолклорните състави трябва да ползват по-ефективно Интернет като средство за популяризиране в цял свят
• Фолклорните състави могат да бъдат подкрепяни от българския бизнес, а те от своя страна да бъдат неговата положителна реклама в цял свят

Очаквам и вашите предложения как да подкрепим българския фолклор и фолклорните ансамбли!

Ето и една добра новина: 200 българи ще играят хоро пред Шакира и Брайън Адамс и пред 3,5-милионна аудитория